Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.

     В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ръка, протегната към светлината, с друга - вкопчена в божията роба. Облещил големите си невиждащи очи, той питаше. Вече 4 часа той крещеше, молеше се, лазеше и заплашваше Всевишния. А той, Всевишният, сякаш се забавляваше с целия този спектакъл. Не отговаряше, не го буташе, не се вбесяваше... Само се усмихваше. И така цели 4 часа.

       Той не издържаше. Трябваше да реши. Горе или долу. Тук или там. Тяло или дух. Тогава замоли отново:

       -  Искам да знам, Господи! Моля те! Кажи ми... Какво ме чака там долу. Ще страдам, нали? Отговори ми, иначе не мърдам от тук. Ще страдам ли? Кажи ми истината, Господи!

И така, когато той изрече думата „истина”, белобрадият го удостои с поглед.

      - Всяко нещо си има цена, човеко. – каза Господ с насмешка в гласа. Невиждащият зави като пребито животно. От устата му излезе едно „Ще платя!” , което разцепи тишината на две.

Тогава Господ издърпа робата си от ръцете на нещастника. Подаде му ръка и двамата седнаха едни до друг като стари приятели. Старецът заговори и горчивината в гласа му бе осезаема.

     -  Вие, човеците, сте интересно племе. Винаги искате да знаете. Но аз съм си виновен... Аз ви създадох така.  И сега си плащам. Питаш ме какво те чака долу... Нищо хубаво. Това ще ти кажа. Ще страдаш цял живот, ще се бориш за всичко срещу всеки, ще бъдеш предаван от най-близките и самият ти ще ги предаваш. Ще ме молиш, ще ме проклинаш, ще ме псуваш сто пъти повече отколкото досега. Това те чака... Е, ще има и малко радост сред тази тъга. Ще обичаш, ще бъдеш обичан, ще имаш деца, може да ти се падне дълъг живот, но като цяло животът е страдание.

      - Благодаря ти, Господи, но каква е цената на тази истина? Какво ти дължа?

В този момент Господ се усмихна под мустак, побутна го по рамото и му каза:

      -  Цената на тази истина е един човешки живот плюс 4 часа. Един човешки живот, прекаран в неведение за тази истина и 4 часа, първите ти 4 часа, в които ти ще знаеш какво те чака. А сега... Живей!  Това е цената, която и ти, и аз ще платим. Ти цял живот в неведение и страдание, аз цяло безвремие, в което гледам как децата ми страдат.  Живей, човеко, и бъди благодарен, че ще знаеш цената на истината, дори само за 4 часа.

  Родилката почти се предаваше. Дори вече не чуваше гласа. И тогава усети, че от нея излиза живот. Бебето се роди три и четиристотин. Момченце с най-ясните и интелигентни очи на света. Акушерките му лепнаха прякора „Ревльото”. Бебето не спря да реве цели 4 часа. Блещеше срещу акушерките и ревеше с глас. И така цели 4 часа.