Толкова очаквах да видя звездите. Стоях сам и се надявах. Стоях напълно сам, а край мен имаше толкова много нещастие. Далечните светове - това беше мечтата ми. Там трябваше да има живот. Може би езокинезата щеше да ми помогне да контролирам реалността, която честно казано беше напълно скапана. Дори и законите, която я поддържаха образно казано. Пропиляно време на Земята, за да науча основните уроци, които трябваше да усвоя така или иначе. Цяла вечност на бездействие с ясното съзнание, че краят рано или късно щеше да настъпи. Тази мисъл беше плашеща за някой, но за един, който искаше да открие смисъла на пътуването към Вечното съзнание, беше от първостепенно значение. В съзнанието ми пробяга следната мисъл "Твоят полет ще продължава вечно, а твоята крайна дестинация е тъмната празнота на далечното пространство!"
Много от нас бяха закърмени да вярват в красиви футуристични светове, пълни с какво ли не, но аз исках да видя истината, която да изпълни със смисъл собственото ми съществуване. ...