– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела.
– Тате, да не би Чарли Чаплин да е кръстен на нея?
Мъжът се подсмихна. Момченцето бе умно и в главата му все се въртяха шантави идеи.
– Ами… ти как се сети за Чаплин?
– Снощи мама гледаше един филм с Чаплин на компютъра. Мноооого стар филм, чернобял. Страшно нискобюджетен.
– Ти как разбра, че е нискобюджетен?
– Просто бяха скапани ефектите бе, тате. То е ясно.
– Значи не ти хареса филмът?
– Е, погледах малко, но не … не ми хареса. Някакъв дебелак гонеше едно голямо пиле, за да го заколи. А пилето беше всъщност Чарли Чаплин. Не че нямаше идея, ама… щом не са били измислили още цветовете, не ми го хвали.
– Разбирам. Е, това е класика в киното, сине. Ефектите и цветовете не са всичко все пак. А иначе да, на птицата е кръстен. Може би не знаеш, че Чаплин е от български произход. Неговите предци са отглеждали чапли и затова фамилното им име станало такова.
– Стига бе! Ти ме будалкаш нещо!
– Ако отвориш Гугъл, ще видиш, че пише, че е британски актьор, но важното е, че родът му тръгва от България. Неговият прадядо е от едно близко село, ей там зад онези хълмове.
– Абе, тате, ти съвсем за шаран ме вземаш!
– Да, фактът е малкоизвестен, но си е факт. Нали ти казах за чаплите, прадядо му е гледал чапли. За яйца.
– Чаплин е много известен, нали? По-известен от Нина Добрев?
– О, да, определено, и затова трябва да се гордеем, че е българин.
– Все пак не ми се вярва… – Момчето извади телефона си и започна чевръсто да „гали” екрана му. – Пише, че е англичанин.
– Нали ти казах, родът му тръгва оттук. А важното е, че фамилията му се е запазила. „Чапла” плюс българското „ин”. Както фамилията на съседа Ванчин, тя също завършва на „ин”. Типично по български. Прадядо му е натоварил яйцата и се е преселил в Англия.
– А Чарли Чаплин да не би да се е срамувал, че е българин?
– В никакъв случай, дори заръчал, след като умре, тялото му да бъде погребано в България. Но нещо се оплескало.
– Не е ли погребан тук?
– Не, един негов роднина, чист българин, изровил трупа му и го откраднал. Искал да го пренесе тук, но го хванали.
– Стига бе! Яко, супер яко! Не ме лъжеш, нали?
– Виж в Интернет, ако не ми вярваш.
Момчето направи надлежна проверка. Очите му засияха.
– Вярно бе! Чиста истина! Българин е открадвал трупа му.
– Ти ако на баща си не вярваш…
– Вярвам ти, тате. Всъщност онзи филм не беше чак толкова лош, даже доста смешен беше. Ще помоля мама да ми го пусне, за да го догледам.
– Хубаво.
– Това е класика, така ли?
– Да, това означава, че е признат от много поколения заради безспорните си качества.
– Мама защо не ме светна по въпроса с Чаплин?
– Тя майка ти не си пада много по историята и не знае някои неща. Но от кино определено разбира.
– Страхотен си, тате!
– Знам, сине.
© Стефан All rights reserved.