Януари, 2000
Мохамед Караусьов не беше чел книга за собствено удоволствие повече от двадесет години. Що-годе бе натрупал някаква обща култура, до деня в който се превърна в първия потомък на Караусьовия джинс постъпил във висше учебно заведение. Оттам насетне всичко беше счетоводни учебници и помагала, после регистри,сметкопланове и отчети, като между тях се шмугваше и по някоя приказка, прочетена в просъница между леглата на синовете му Идрис и Ибрахим. Но и тогава по-често им разказваше по памет, вместо да чете - по едно време ченето го беше заболяло от преповтаряне на легендата за Дяволската воденица. Беше я научил в казармата от Стоил Кертика, дребен, но вреден габровски кибритлия, с когото бяха завързали необичайно приятелство още първите дни от службата, когато Мохамед бе скъсан от ебавки в общата баня, защото бе единственият в нея лишен от кожа около върха на члена си, опитал се да скрие тази подробност зад името, което бе получил преди няколко години - Младен Калинов. Клика от ...