Черният ангел….
Глава 7
-Така е. – усмихнах се аз. – Това важи и за теб. Трябва да изпера тениската си от лигите, които ми остави за спомен.
Той се разсмя и си върна вниманието на хлапетата. За съжаление се наложи да седна до него, но аромата на бърканите яйца и препечените филийки ми даваха стимул да изкача и Еверест в момента. Само след секунди нападнах храната като дива лъвица плячката си. Минаха няколко минути, докато забележа, че и тримата ме наблюдават.
-Какво?
-Ана, сигурна ли си че си добре?-попита ме Риа.
-Да. Чувствам се превъзходно!
-Какво решихте за днес?-попита Мейсън.
-Мислех да се разходим с Риа.-каза Нейтън и хвана ръката й и топло й се усмихна, а тя се изчерви като домат.-Ана, искаш ли да дойдеш с нас? От утре ще ходя в офиса с Мейсън и ще сте постоянно заедно, така че може би днешния неделен ден е идеален да излезем заедно. Какво ще кажеш?
Това момченце си играеше с огъня. Не можех да отрека, че очевидно се държеше с Риа като с принцеса, но много добре знаех какво иск ...