Nov 23, 2008, 10:53 PM

Черно кафе

  Prose » Letters
1.2K 0 1

Вчера твоя снимка аз  откраднах.

Все я гледам, колко  си  красив и тайно за тебе мечтая. 

Очите ти са като черното  кафе, което пиеш  сутрин рано.

Те така блестят, така измамно! 

С усмивка мила и потайна,  как ме запленяваш! 

Но само снимка е това,  на мен не се усмихваш ти отдавна! 

Днес дори те видях!  

Исках да ти изкрещя, но си спомних, аз и името ти не зная!

Сили да те догоня не събрах, нито смислена причина  намерих!

И така ми загорча от самота, като горчивото черно кафе,

което за тебе всяка сутрин приготвях!           

Някой ден, когато за минута се поспреш, за чаша горещо черно кафе,

моля, само ми се усмихни и си върви, това ми стига,

аз кафе не пия, обичам само аромата  му  oмаен!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...