Вчера твоя снимка аз откраднах.
Все я гледам, колко си красив и тайно за тебе мечтая.
Очите ти са като черното кафе, което пиеш сутрин рано.
Те така блестят, така измамно!
С усмивка мила и потайна, как ме запленяваш!
Но само снимка е това, на мен не се усмихваш ти отдавна!
Днес дори те видях!
Исках да ти изкрещя, но си спомних, аз и името ти не зная!
Сили да те догоня не събрах, нито смислена причина намерих!
И така ми загорча от самота, като горчивото черно кафе,
което за тебе всяка сутрин приготвях!
Някой ден, когато за минута се поспреш, за чаша горещо черно кафе, ...