Вчера твоя снимка аз  откраднах.

Все я гледам, колко  си  красив и тайно за тебе мечтая. 

Очите ти са като черното  кафе, което пиеш  сутрин рано.

Те така блестят, така измамно! 

С усмивка мила и потайна,  как ме запленяваш! 

Но само снимка е това,  на мен не се усмихваш ти отдавна! 

Днес дори те видях!  

Исках да ти изкрещя, но си спомних, аз и името ти не зная!

Сили да те догоня не събрах, нито смислена причина  намерих!

И така ми загорча от самота, като горчивото черно кафе,

което за тебе всяка сутрин приготвях!           

Някой ден, когато за минута се поспреш, за чаша горещо черно кафе,

моля, само ми се усмихни и си върви, това ми стига,

аз кафе не пия, обичам само аромата  му  oмаен!