Червената кокошка
Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. Стопанката харесваше Джинката - тя беше дребна, черна, със златиста якичка. Винаги изглеждаше спретната, с пригладени пера. Не се натрапваше, но знаеше какво иска и как да го постигне. За първите й пиленца разбраха няколко дни преди да се излюпят. Сама си намери мястото под стълбите на къщата и сама си снесе яйчицата - дванайсет на брой, повече не можеха да се съберат под нея Сутрин се хранеше с другите, а после изчезваше и стопанката мислеше, че е зад оградата във втория двор, където имаше трева. От дванайсетте яйчица само за няколко часа се излюпиха дванайсет пиленца.
А Червената не спря да кътка, да влачи крилата си, да се върти в кръг - изнасяше цял спектакъл пред стопанката, за да й разреши да си има пиленца.
В края на лятото Джинката легна в полога за втори път - все още имаше време малките да заякнат до зимата. Този път обаче едното пиленцата закъсня и стопанката трябваше да му помогне да напусне черупката. Беше слабичко, опитваше се да догонва другите, когато скоро започнаха да тичат не само след майка си, но и пред нея. Тя се опита да го изчаква, но я беше страх да не изгуби другите, и то оставаше самичко. Другите кокошки забелязаха това и не само, че не му помагаха, но все се намираше някоя да го клъвне и да се опита да го прогони. Тогава се намеси Червената, която не се беше отказала да гледа свои дечица. Нападна поредната грубиянка, после го покри с крилата си и седя така, докато то се затопли и размърда. Стана и намери първото зрънце, после -трошичка, буболечка, тревичка... След това отново го затопли няколко часа и така тръгна ден след ден, седмица след седмица. Пиленцето закрепна, започна да расте, а Червената кокошка най-после осъществи мечтата си да бъде майка.
Пиленцата на Джинката пораснаха, вече не се побираха под крилата й и скоро станаха самостоятелни. Червената обаче продължи още няколко месеца да се грижи за своето осиновено детенце. То излезе петле, наедря и скоро стана красив червен петел. Стопанката много го харесваше и го остави да бъде единственият петел сред кокошките. Червената се успокои, личеше, че е много горда със своето дете, а и петелът не я забрави - понякога се приближаваше нежно до нея, докосваше я, тя му посочваше зрънце и той благодарно го клъвваше.
Нали сте чували да казват, че е важно не само коя майка те е родила, но и коя се е грижила за тебе и те е отгледала. Природата го доказа отново, макар и сред птичия свят.
© Лидия All rights reserved.
