Когато една червенокоса жена остана насаме в мислите си, се уплаши от техните въртоглави творения, изпъстрени с цвят и копнежи. Докато червенокосата пиеше кафето си, със студено мляко и прегъваше между пръстите си, с яркочервен перфектен маникюр късмета си за деня, се чудеше...
- Защо, по дяволите, животът е низ от изненади, в повечето случаи - гадни?
В интерес на истината, тя има и красиви моменти, пълни с романтика. Като онази вечер на брега на езерото Варезе, когато тя, кипящата от щастие, изливаше щедро радостта си, лека и безметежна като младо момиче. Тогава бе убедена, че принцът стои до нея. Онзи тъмен, загадъчен принц, лош и непредсказуем... Оказа се, че не е сгрешила в преценката си... червенокосата. Тогава все още не ù беше ясно, че е може би по-лоша от него. Харесваше ù властта, контрола... черният беше луд, гаден и влюбен...
- Знам, че съм ти любимка, но, моля те, спри да си правиш шеги с мен, вече не е смешно...
Това казва в онази самотна вечер на Господ. Опитваше се да из ...