Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душа ...