Честит нов фритюрник!
1 min reading
Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
© Евгения Маринчева All rights reserved.
