Честит нов фритюрник!
1 мин за четене
Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал от живота ми през последната година. Бях го забравила съвсем. Ама кой ли го е изнесъл на балкона и го е захвърлил така, пълен с мазнината и непокрит? Сигурна съм че не съм аз.
Какво да правя, въоръжих се с ЦИФ, извиках на помощ Мистър Пропър и Мистър Мускуло.
И започнах... Докато стържех и чегъртах мръсотиите, изведнъж фритюрникът започна да се изменя. Отначало се зачудих каква ли е тази мимикрия, а после започнах да разпознавам собствената си душа, затлачена от толкова много прах и боклуци, та чак клеясала.
Не знам защо, но това ме настърви да търкам с двойна сила. Ето - този лепкав от мазнина участък, сега като го намажа, ще го ликвидирам завинаги.
Господи, защо пазя тези нечистотии в душата си?
Защооооооооо?
Та нима се нуждая от тях? Дават ли ми нещо, освен горчилка с вкус на зелен сопол в гърлото ми по време на хрема?
Настървението ми се увеличи още повече.
Бялата повърхност на фритюрника започна да проблясва и да осветява тъмния тунел към душата ми.
Бам! Изтърках и последния прахоляк, останал у мен, след като съпругът ми напусна семейството.
После - онзи клей, който ме задушаваше, когато неправилно бившата ми шефка ме обвини в некадърност - айде-е-е-е! Шууут! Много добре се знам колко пари струвам и че съм професионалист в бранша. Ама всяко зло за добро де. И бившата ми шефка ме гони сега да се връщам, ама - нъц!
Ха така, сега с повече ЦИФ ще залича завинаги и обидите от кой ли не, и подигравките, и... всичко! Ще лъсна душата си, ще я освободя и ще започна нов живот.
Фритюрникът ми стана като нов. Нищо, че го търках цял ден. Нищо, че не намерих мрежичката, която се слага вътре. Сигурно някой я е подредил някъде, само дано не в кофата за боклук. Нищо, че в магазина не намерих филтър за този модел "Мулинекс".
Честита ми светла душа!
Евгения Маринчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Маринчева Всички права запазени
