Аз валя тихо, като майски дъжд - бавно, мокро, изтръпващо. Валя достатъчно дълго, за не ме забелязват; разтварят чадъри и тръгват в своите си посоки. Валя тихо. Не за вас, за себе си валя. И не да намокря, да изсхна валя, да отмия, да попия в археструктурите на молекулите си досега с дъжда, който съм аз. Затова валя. Да забравя и да запомня.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
