Аз валя тихо, като майски дъжд - бавно, мокро, изтръпващо. Валя достатъчно дълго, за не ме забелязват; разтварят чадъри и тръгват в своите си посоки. Валя тихо. Не за вас, за себе си валя. И не да намокря, да изсхна валя, да отмия, да попия в археструктурите на молекулите си досега с дъжда, който съм аз. Затова валя. Да забравя и да запомня.
© Павлина Гатева All rights reserved.
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
