Apr 1, 2015, 12:06 AM

Четящото момиче

  Prose
1.1K 1 1
1 min reading

ЧЕТЯЩОТО МОМИЧЕ

 

     Заровила се е в книгата. Сякаш не може да излезе, запленена е. Докато чете, косата ù пада: забулва и нея, и книгата, все едно за да скрие поредния свят, в който се е пренесла; за да може да го има само за себе си; да го лиши от натрапници… все едно го пази като съкровище.

     Около нея хората имат чувството, че попитат ли я нещо или ù подвикнат, в отговор ще получат само мълчание… Тя даже няма да потрепне. Само тялото й присъства. Духом е изгубена. Цялото й същество е пропито с думите, по които очите ù бягат. Понякога се чуват въздишки, било то от изненада или разочарование, или тъга. Някой път дори плаче, друг път се смее. Прави го непринудено, толкова искрено, че ти се приисква самият ти да вземеш книгата.

     Влиятелна е. Изглежда все по-умна и съсредоточена с всяко обръщане на страниците. „Загубена е”, казват някои, но тя е точно там, където иска и има нужда да бъде.

     Обзема те страх, че няма да се върне. Питаш се защо го прави… Толкова ли не намира смисъл в нашия, реалния, жесток и скучен свят? Сякаш чака нещо, което да си заслужава достатъчно, за да вдигне глава от страницата, в която е потънала до чело.

     Ще се върне ли? Колко на брой са световете, в които се е скитала? В колко измислени личности се е влюбвала; с колко се е сприятелявала; колко е искала да убие? Какво е научила; как го е понесла?

     Загубила се е в книгата. Ще се върне ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Четящите никога не се връщат... Преживяните животи, макар и чужди, живеят вътре в нас, оформяйки нашето съществуване

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...