В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не миришеше на нищо.
-Разбира се, разбира се, сядай. - Ентусиазма му ме принуди да не се замислям и седнах моментално.
-Аз съм Киро. - Протегна ръка.
-Приятно ми е! - здрависахме се.
Влака потегли. Забих глава в подглавника в опит да се унеса. След няколко мига на врата се появи млада жена. Първо видях червените токчета, после два изящни глезена. Погледът ми се качваше бавно нагоре към голите Ѝ колене, над тях се спускаше къса черна пола. Нагоре бе със сако, а под него бяла ризка със свободно падащо деколте. Носеше дамска чанта и куфар.
-Седнали сте на мястото ми. - Сочеше с пръст към стареца.
Той я погледна учуден и някак с насмешка. Тя извади билет и посочи.
-Ето вижте. Бихте ли ми станали от мя ...