- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето. Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занесеш топъл щрудел, пилешка супа и бутилка вино от Сполучливата реколта. Познах, нали?
Ега ти късмета, въздъхна наум Шапчицата, от всички тъпанари да срещна най-вдлъбнатия! Пада ми се: мама ми даде парички да отида до баба с такси, а аз реших да си ги пестя за спа-почивката в Раднево, и ето ме сега тук с тоя рунтав пърделник! Ако не го разкарам, ще ми изпили нервите!
- Не, Вълчо, отивам при вуйчо Петър. Той е страшен ловец - от двеста метра бълха в окото уцелва. Ако искаш, мога да ви запозная - вълците са му любими.
-Шапка ли си, таке ли си - нямаш грам въображение! Всеки път ми минаваш с номера за някой чичо или вуйчо, и всичките са братовчеди на Таню Киряков! Какво го скатаваш онзи дърт приле ...