ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С опит на стар боец той начаса избърса темето си с лявата ръка, след което я изчисти в трофейните гащи реквизирани при последниото им посещение на Земенската мандра. Като изпълнителен боец на пост, бай Пешо в дясната си ръка стискаше оръжието с което не се отделяше никога. Даже когато отиваше зад гъстите храсти за да се облекчи, шмайзера му винаги беше с него. По този повод го бяха кръстили “Пешо Шмайзера”. Чико се отнасяше с недоумение към съотрядника си, защото в пълнителя нямаше даже един патрон, та при нужда собственика да има възможност да си тегли куршума. Което би било желателно, за да не попадне в ръцете на врага. Според Чико обикновена овчарска тояга можеше да свърши същата работа. Маймунска му работа, тояга или шмайзер едно и също ли са? Ама Чико слабо ги разбираше тези работи. Класово неосъзнат, с мироглед на “тесняк”, Чико не разбираше защо тия мъже бяха дошли в планината да четат книжки и да гладуват с ентусиазъм, след като можеха да правят същото по домовете си, близо до полите на жените си, за прелестите на които си говореха между две лекции по политпросвета. Но темата беше развивана с по-голями подробности нощно време, когато беше придружавана и с практически занимания от “симили” тип.
Този месец юли на 1944 година в София беше извънредно горещо. Камък се пукаше на сянка. Юлските горещници бяха настъпили много рано и даже каленият от африкански горещини Чико не можа да издържи и неделя сутрин реши да отиде на теферич към Искърското дефиле. Набързо си приготви два сандвича с черен хляб и балкански кашкавал от Земенската мандра, отиде на гарата, качи се на увеселителния влак с билет за отиване и връщане(по ниската тарифа на БДЖ) и след час вече крачеше из хладинката на Балкана. По точно казано не крачеше, а скачаше от дърво на дърво, като едно време когато беше маймуна. Казвам ви го, защото за никого не е тайна животинското минало на Чико. И така от дърво на дърво, Чико се покатери до някакъв неизвестен за него връх, в подножието на който имаше тучна поляна осеяна с жълтеещи вече полски цветя. Край поляната имаше високи дървета и ниски храсти, и Чико се подслони там на сянка. Наоколо беше тихо като в черква по време на голямия празник на ВОСР. Нямаше жива душа. Чико свали дрехите, изтегна се във високата до пояса трева и реши да събере калории за през зимата. Беше легнал по корем, подложил ръцете си под брадичката, и унесен от песента на щурците, Чико сладкo задрема на чист въздух.
Когато се събуди, слънцето захождаше зад хоризонта. Залезът беше ярко червен, приличаше на пожарите по време на Септемврийското възстание 1923г. Тия които ги бяха подпалили, бързо бяха избягали на завет под крилото на голямия “брат”. А баламите се пържеха на огъня като македонски наденици с марка “Народен”. А и дупето на Чико се сливаше с красивия залез на Балкана и му придаваше екзотичен привкус.
Чико Чиков беше заобиколен от група туристи с пушки в ръка. Групата беше почти смесена, имаше 4-5 жени, които с интерес се взираха в задника на заспалия турист. Само малцина бяха виждали такъв и то само тези, които в детството си бяха посещавали зоологическата градина. Всички се споглеждаха и се питаха на какъв език да го заговорят. Групата не сваляше очи от висок строен мъжага с огромни мустаци, които висяха от двете страни на голямата му уста, като прашките на някоя фолк певица. Явно това беше екскурзовода или както казваха по техния край- гид.
Мустакатия умно мълчеше и преценяваше конкретната оперативна обстановка, преди да вземе съдбоносното решение. Ритмично повдигаше калпачето си откъм гърба, сякаш вкарваше пресен планински въздух по посока на малкия си мозък. Мисловният процес течеше бавно като водите на Владайската река през август. А и бистротата беше на същото ниво. Кръгът около Чико се стесняваше право пропорционално на спускащата се тъмнина.
- Кой си ти бре? - след дълъг размисъл отправи логичен въпрос водача.
- Да, да, кой си ти? - заповтаря като ехо и в хор групата. Над всички се извисяваше гласът на Манка “шумкарката”. Прозвище което беше получила като първата жена побегнала по следите на Кольо Папунчов от Мехомия. Там всички знаеха, че тя беше последната му любовница, преди да хване Балкана.
Чико ги гледаше и недоумяваше кои са тези хора. Туристи с пушки виждаше за първи път. Не бяха ловци, нито пък горски. Те не ходеха из гората на групи и то с жените си. Не бяха и чужди жени, бяха доста грозни, като изключим Манка, която имаше гръдна обиколка като боабабова фиданка, задник два аршина, а гласът й беше меден като на Йерихонова тръба.
“Трябва да са от някаква секта” си каза Чико, докато си обуваше гащите, под любопитните погледи на мъже и жени. Сети се за “бялото братство” на учителя Дънов, но веднага отхвърли тази вероятност. Нито бяха облечени в бяло, нито пък имаха дълги бели бради, въпреки че не се бяха бръснали с месеци. Даже жените имаха дебел мъх около устните си, които нито един поет не би сравнил с прочутите ягоди от Долна баня.
-Какви сте вие? - на чист шопски диалект ги попита от своя страна Чико, закопчавайки спокойно дюкяна си. От тоя край ли сте? Или се загубихте из Балкана? Къде ви е хижата? Далече ли е? – не преставаше да изстрелва един след друг въпросите си потомъка на маймуните от стадото на Чита, на която Чико се явяваше правнук. Въпросите летяха към горското общество със скороста на пуканки в софийски мол.
Докато всички продължаваха да гледат към водача, с надежда той да покаже на тоя космат шоп, кой пее тук първи глас, Манка излезе с едни гърди пред другите, застана като амфора широко разкрачена пред Чико, изгледа го отгоре до долу и отдолу нагоре и пусна в ход “тръбата”.
-Тука ние задаваме въпросите господинчо. Ако мислиш, че червеният ти задник ни впечатли, много се лъжеш. И нашите са червени, може би даже още по-червени, защото ние сме комунисти и всичко ни е червено, разбра ли майна?
Манка беше от Пловдив, и на всички казваше, че е парижанка. Беше родена на края на Кючук Париж.
-Ти си много страшна моме, ако ме пернеш с тая цица, три дена ще съм в комоцио. – реши Чико да шашне групата с познания от медицината.
Но не можа да ги шашне, те не бяха чували тази дума.
Време беше да се намеси Командирът.
-Може да е агент провокатор, се усъмни Мичо –Тайната. И веднага предложи да го ликвидират.
Жените впечатлени от Чиковите атрибути, веднага възроптаха.
“ Да го разпитаме, да го проверим, да го подложим на изпитание, да му поискаме референции - валяха предложения от ляво и от дясно.
-Да го накараме да си напише СV- то, предложи срамежливо Гого Ташака.
Тук напред излезе Командирът, удари един лакът по циците на Манка и авторитетно вдигна ръка. Искаше думата, която всички единодушно му я бяха дали още преди 12 минути.
-В името на Народа, ти си арестуван.
Веднага двама от гавазите на Командира, въоръжени с Манлихерки 1895 г., застанаха от двете страни на Чико и го поведоха навътре в гората. Групата следваше арестувания, който не преставаше да се усмихва на всички, особено на жените от групата.
Шествието завършваше Манка с ръка на дясната ненка. Болеше я. /следва/
© Крикор Асланян All rights reserved.