Чико Чиков се завръща

                     1.Как станах гурбетчия.

Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на  ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши колеги от Парламента. И те бяха кандидати за гурбетчии. В депутатството вече нямаше хляб. Бяха обрали каквото имаше. Време беше да потърсят нови източници за повдигане на жизненото равнище, и то валутни източници. Решили да идат на гурбет в Африка. Ами то така де, едно време малко ли африканци са ги „наемали” за работа по Америка и памучните плантации. Беше ред на европейците да се цанят да помагат на Африка.

Добчев и Топчев ме кандърдисаха да кандидатствам  за даскал. Добре, ама по какво? Нали се катерех бързо по дърветата, решиха че моето амплоа е физкултурата. Добре, казах си, това ще да мога. Потърсих списъка  да се запиша. Малеееееее, ама то ще трябва да чакам до вечерта. Пред мен има 233 записани. Взимам бързо и ефикасно решение и списъкът изчезва в джоба на тренчкота ми. Ние, бившите маймуни, имаме бързи рефлекси.

          По едно време казаха първите да влизат. Кои са първи, никой не знае. Списъкът го няма. Грабвам бял лист на дребни квадратчета и  почвам да правя нов списък. Вече съм 5-ти.

          След десет минути седя пред масата на Комисията. Тя се състои от три бивши маймуни и две бивши ченгета от „второ управление”. Както и да е,  ще се оправя,  си казвам аз и подавам автобиографията си на главния. Той чете трудно, но спокойно. Вдига глава, поглежда ме с усмивка и казва, че сме далечни братовчеди. Ченгетата се усмихват, а по-старият си чопли нещо в носа. Назначават ме веднага в столицата. Заплатата ще получавам чрез „Гурбетимпекс”, за да могат да си удържат комисионата. Тя е само 65% от брутната заплата.

          На другия ден окачват списъците. Аз съм начело с назначение в лицей „Момини надежди”. Ще преподавам художествена гимнастика на момите. Няма проблеми, ще се справя, както винаги досега.

          На другия ден ченгетата ме привикват да подпишем договор. Те имат право да правят каквото си искат, аз също имам право да правя всичко, което те искат. Хубав, справедлив договор. Подписвам го одма.

          След две седмици идва самолет чак от Африка, качват ни по бройка и отлитаме.

          След няколко часа кацаме  на летището. Не прилича на софийското, тук е чисто. Куфарите ми пристигат наполовина олекнали. В София е имало тараш. Взели са ми галошите и самобръсначката „Биг”. Ами те знаят, че в Африка не ми трябват галоши, а самобръсначка ще си купя от магазин „1$”.

          Първо отсядаме по хотели и започваме да търсим квартири. Гого и Минка се залюбиха още в самолета. Техните втори членове щели да дойдат по-късно, та да си помагат дотогава. Бива, си казвам аз и се оглеждам на коя ù трябва първи член.  Има доста кандидатки. Засега се въздържам от сериозно обвързване, но запаметявам евентуалните обекти за коопериране. Тук ни наричат „кооперанти”, звучи много добре.

          Само след три дни Гого и Минка наемат изгодно двустаен апартамент, но до идването на вторите членове ще ползват само едната. За икономия на топливо. Умно и практично, си казвам аз и предлагам на Бонка да сключим пакт за нападение. Тя се смее и приема при едно условие. Тъй като тя ще ме топли, тока и водата да плащам аз. Ок, казвам аз и се настаняваме в апартамента на един българин, който ни продава „ключа”,  всичките си мебели и домашни потреби. И той има условие, да спи във втората стая до заминаването си. Обеща да плаща по десет долара на ден. Съгласихме се. Услужлив и скромен човек, вероятно ще станем добри приятели. За да се чувства по-спокойно, иска да закупи обратно леглото, което ни продаде за сто долара. Е добре, щом е за всеобщото спокойствие, се съгласяваме. Той предлага 25 долара за леглото. Ние сме изумени! Преди десет минути го купихме от него за сто. Човекът извади железен аргумент, тогава бил продавач, а сега купувач. Ние сме шокирани. Но това е само началото. Малко ни е неудобно, но се съгласяваме при условие, че после ще ни го продаде обратно за същата цена. Докторът веднага се съгласява. След два месеца я камилата, я камиларят, си казваме ние, а изглежда и той така мисли.

          Има сериозен проблем. В тоалетната има  розова хартия, ние трябвало да купим друг цвят. И на това сме съгласни, само мир да има, и купуваме бледозелена.

          В кухнята ще готвим по ред, ние сутрин, той вечер. В новата ни квартира настава мирно съвместно съществувание. Цял месец без проблеми. Вечер седим тримата, пийваме от моята домашна ракия, а парите за салатата делим по равно. Справедливо е, си казвам аз и се гушкам при  Бончето, за да я топля, че е много зиморничава.

          Един ден се връщам от училище и какво да видя, Доктора топли Бонка. Много ù било студено и той обещал да ù подари газовата печка, когато си замине. Демек, пак той ще я топли. Да, ама ние купихме отоплителната печка заедно с цялото обзавеждаме. Така че тя не е вече негова. Той бил забравил да ни каже, че тя е на братовчед му, който си заминал преди година. Тоест нямал моралното право да продава чужда вещ. Не ми е приятно, но в името на разбирателството се съгласявам.  Тъй като от  днес той ще топли Бонка, отстъпва ми своята стая срещу десет долара, които той беше обещал да плаща. Взаимоотношенията стават много сложни. Започвам да се обърквам. Бонка му дава знак и той отива да си вземе душ.  Бонка се усмихва и ме вика при себе си да ме постопли, че навън е хладно вече. Мога ли да откажа на такава любезна приятелка, загрижена за здравето ми. Лягам до нея и тя се гушка в мен, както го правеше до вчера. Той си заминавал след три седмици и пак щели сме да спим в една стая. Бонка има много добро сърце и ще му каже да не ми взима десет долара на вечер, а само пет. Колко е мила, действително попаднах на благородна душа. Но да съм поемел нейния дял от храната. Дребна работа, си казвам, нека да проявя човещина. Съгласявам се и заслужавам  още едно загряване. Обичам всеотдайните хора. Доктора влиза с кърпа около слабините, пожелава ми лека нощ и  хлопва вратата на стаята зад гърба ми. След пет минути цялата къща потъва в тишина и мрак. Бонка сънува, че е в бащината си къща в Карнобат и меси тутманик. Само едрите звезди над Фамагуста  светят  на фона на тъмното африканско небе.