Apr 30, 2008, 8:10 PM

Чистата любов осъжда на безсмъртие.... 

  Prose
1533 0 19
2 min reading
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... За Смъртта...
Вдигнехме ли кръста от земята, означаваше да положим осквернената божия любов върху тленната си плът... Може би ни очакваше изцеление, възкресение или поемане по пътя на безсмъртието...
...
През процепа на една от стените долетя малка птичка със сребристобяла гушка. Кацна близо до бялото кръстче и го погледна с човешки топлите си очи. Погали го с крилца, но шумът от щракването на металната брава на тежката дъбова врата я уплаши... Тя изчезна, както бе дошла...
Смесиха се няколко гласа... Групата спря и заразглежда с интерес паната по студените каменни стени на тясната стая... Само една от девойките не се вълнуваше от лекцията на екскурзовода... Очите и, с все още натежали сълзи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??