Необходимо съобщение: Оказа се, че не съм го пускал тук. И реших да почерпя за имения ден с романа. Препоръчвам го и на вярващи, и на атеисти. Честна дума - на мен ми хареса и даже го четох
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист глас. Макар оттогава да са минали поне стотина години, помня онова раздиращо звучене и дори понякога си мечтая да го чуя него…
Е, носталгия малко… И част от множеството мечти тук…
Надигнах се, сръгвайки Юлина, която се беше разпростряла като разпъната меча кожа върху тясното легло. Което ложе също не беше направено за удобство на тукашните хора. Успокоих се, че има и по-отвратителни места за почивка от нашите продънени пружини, със стърчащи краища, виещи при всяко неволно движение…
- Да! – изревах, без да ...