7.
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по една мръсна и разровена уличка. После малкият Иван се отби в работилницата си, Ади… Адолф и Сара продължиха към центъра, аз се разделих с Юлина и влязох в барачката. Със сигурност там не е имало друг „аз“ – Бог всичко знае и може, овреме подрежда нещата…
- Е? – каза Той – Готов ли си?
Кимнах и вдигнах крак. Но нямаше нужда дори крачка да направя. Озовахме се в Ада…
Ей така – без шум, без светлина, без някаква видима промяна – бяхме в Чистилището, озовахме се в Ада…
Който веднага разпознах…
Моля ви, не искайте да го описвам…
Достатъчно зловещи картини видях, за да натоварвам и други с тях… Страдащи хора, мъчения, сатанински издевателства, мъчителен вой – даже не крясъци и плач, виещи се като л ...