Зависиш от една пъпна връв.
Раждаш се гол и бос.
Чисто.
Къпят те.
Помагат ти с домашните.
Дядо Коледа е истински, а Нова Година е няколко пиратки.
Рожденият ти ден е натурален сок и триъгълни сандвичи, направени от Мама.
Влюбваш се.
Просто.
Прибираш се в четири сутринта.
Тревата вече не е там, където си ритал топка. Продава се в пликчета.
Там, където сте играли на мижка, сега използваш за тоалетна.
Дядо Коледа е дебелак, а Нова Година е бутилка гроздова и леген.
Рожденият ти ден е гел и пари назаем.
Майка и баща са тези, които избягваш.
Чисто. (?)
Събуждаш се и вече си там.
Крилете на гърба ти са широко разперени, а божествената музика те заобикаля.
Тя идва от дискотеките, а ти вече си студент.
Майка и баща са толкова добри, колкото е преводът по банковата ти сметка.
Лекциите са време за почивка. Тежката работа е пред огледалото.
Просто.
Зависиш от себе си.
Работата е лукс.
Сметките са празнотата в джобовете, а жълтите стотинки са това, което ядеш.
Рожденият ти ден трае сто грама след работа, а Коледа и Нова Година са замразена банкова сметка.
Самотата сега е твой най-добър приятел, а останалите са само снимки.
Майка и баща гледаш през камера, а любовта ти остава неинформирана, далеч от теб.
Къде избяга чистото и простото?
Или ти избяга от него?
© Дойчин Трендафилов All rights reserved.
Да, придържам се към Katriona с малка но същественна добавка след "страдалческия" бих поставил "съвременен"...
Поздравления!!!