Зависиш от една пъпна връв.

Раждаш се гол и бос.

Чисто.

Къпят те.

Помагат ти с домашните.

Дядо Коледа е истински, а Нова Година е няколко пиратки.

Рожденият ти ден е натурален сок и триъгълни сандвичи, направени от Мама.

Влюбваш се.

Просто.

Прибираш се в четири сутринта.

Тревата вече не е там, където си ритал топка. Продава се в пликчета.

Там, където сте играли на мижка, сега използваш за тоалетна.

Дядо Коледа е дебелак, а Нова Година е бутилка гроздова и леген.

Рожденият ти ден е гел и пари назаем.

Майка и баща са тези,  които избягваш.

Чисто. (?)

Събуждаш се и вече си там.

Крилете на гърба ти са широко разперени, а божествената музика те заобикаля.

Тя идва от дискотеките, а ти вече си студент.

Майка и баща са толкова добри, колкото е преводът по банковата ти сметка.

Лекциите са време за почивка. Тежката работа е пред огледалото.

Просто.

Зависиш от себе си.

Работата е лукс.

Сметките са празнотата в джобовете, а жълтите стотинки са това, което ядеш.

Рожденият ти ден трае сто грама след работа, а Коледа и Нова Година са замразена банкова сметка.

Самотата сега е твой най-добър приятел, а останалите са само снимки.

Майка и баща гледаш през камера, а любовта ти остава неинформирана, далеч от теб.

Къде избяга чистото и простото?

Или ти избяга от него?