Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възрастен мъж с внучката си тийнейджърка, която била сираче. Родителите ù загинали в катастрофа преди няколко години. Двамата с дядото въобще не се разбирали и постоянно се карали, но нямали избор, трябвало да живеят заедно, понеже момичето нямало при кой друг да отиде. Спомнях си думите на хазяйката, когато вратата до мен се отвори с трясък и една нахакана 16-годишна тийнейджърка, с размазан грим и мокра коса, излезе навън, псувайки и държейки цигара в ръката си. Тя ми хвърли злобен поглед и започна да пребърква лавиците на терасата. След като не откри това, което търсеше, тя измърмори:
– Шибан дядка, и запалката ми е изхвърлил! – тя погледна към мен, аз пушех, а терасите ни бяха само на ръка разстояние. – Ще ми дадеш ли огънче?
– Не. – отговорих аз, без дори да се замисля.
– А нали и ти пушиш?!
– Много е грозно да пушат жени, още повече непълнолетни.
Милена ме изгледа с присвити очи, измрънка нещо под носа си, вероятно ме напсува, хвърли цигарата през терасата и влезе обратно вътре.

Та, не, в никакъв случай не беше любов от пръв поглед, помня колко неприятна, дори противна ми се видя тогава. От онези нахакани, самоуверени жени, които си мислят, че могат да сложат света в краката си, без ничия помощ. Баща ми много пъти ми беше казвал, че това са дъщерите на Лилит, не на Ева, на онази злочеста първа жена на Адам, която бог изгонил от Рая, понеже се смятала за равна на съпруга си.
– Равни, друг път! – казваше често баща ми. – Мен ако питаш, не трябваше да им дават и да гласуват, да виждаш света да е тръгнал към хубаво в последните сто години, откакто сме равни, че някои от тях и президенти, и премиери стават!  Как после няма да сме в криза! 

Не ме интересуваха разсъжденията на баща ми на тема политика, но и аз като него имах непоносимост към оперени жени. Не че ме е страх от конкуренцията, но има нещо грозно в една жена, която драпа със зъби и нокти напред, която използва груб мъжки език и няма нужда от никого. Тези жени губят същността си. Не са вече онези мили и нежни създания, чиято съдба е някой да ги защитава и покровителства. Нямат онази женственост, която да те привлече, онази доброта и хрисимост, които досега бях виждал единствено у мама, която веднъж не каза една дума на въпреки на баща ми, която правеше всичко възможно да му угоди и да се чувства добре, а в замяна той я закриляше от света и опасностите му. Не останаха много жени като мама.

Втория път отново видях Милена на терасата. И тогава всичко се промени. Милена бе седнала свита на земята, подсмърчаше, а сълзите се стичаха по бузите ù. Попитах я няколко пъти какво става, преди да ми отговори. Отначало тя мълчеше, после започна да обяснява, но аз не чух и дума от това, която ми говореше. Бях опиянен от беззащитността ù и нуждата от закрила, която излъчваше, която не бях виждал у друга жена с години. След като млъкна, трябваше набързо на ум да си преповторя, това, което бях чул, но не бях  го осмислил до момента – дядо ù често избухвал, забранявал ù всичко, правел ù проблем за всичко и понякога дори я удрял. В доказателство тя показваше синините по кръста си. Почти в несвяст, сам не разбрах кога съм я поканил да дойде вкъщи, ако не иска да остава тази нощ при дядо си. Тя не се колеба дълго и прескочи парапета на терасата. Озова се в ръцете ми и се разплака наново, а аз треперех от желание да я имам такава уязвима, наранена… Тя явно също се почувства добре в прегръдките ми и тя в действителност ми се отдаде още същата нощ. Не беше девствена, но никоя жена не бе ми се виждала толкова чиста, както тя в онзи момент. Всяко нейно движение, всеки звук, бяха израз на това да бъде моя и ничия друга, да ми се отдаде и да се откъсне от останалия свят, да съществува само за мен. Когато приключихме, се сгуши в мен и заспа. До сутринта не се откопчи от прегръдките ми. Когато по-късно я изпращах на вратата, тя се притисна в мен, целуна ме и ми каза „Благодаря ти.”. Толкова смирена, чиста и добра. Също, каквато беше мама.

Последваха няколко месеца, в които бяхме на различни полюси. Когато я виждах да се смее на пейката пред блока със съученичките си, я подминавах. Не исках наглият ù образ да петни прекрасния спомен за невинността ù в ума ми. Но чуех ли скандал нощем, веднага излизах на терасата и знаех, че тя рано или късно ще се появи и ще прекара нощта у нас, сломена и сгушена в мен. Дядо ù знаеше къде е, но въобще не му пукаше, по-скоро се радваше, че се е отървал от нея за момент.
– Защо си такъв пред приятелите ми, защо ме подминаваш? – попита ме веднъж Милена.
– Защото не те понасям, когато си с тях. – отговорих ù директно. – Защото не си моето мило момиче, а една нахакана и нахална пикла, която се мисли за голяма работа.
– Тогава защо не ме направиш изцяло твоя?

Милена ми се предлагаше, да стане моя, да заживее с мен, да бъда единствения за нея и аз не можах да издържа на изкушението една жена да иска да обрече живота си на мен. След седмица наехме нова квартира, далеч от досегашната. Дядо ù нямаше нищо против, дори без да спори подписа документите, че е съгласен Милена да стане частна ученичка и да не се налага да прекарва цял ден в училище, с онези нейни опорочени приятелки, които никак не й влияеха добре. Тя стана моя. Давах ù всичко, осигурявах я, тя не работеше. Заведох я на различни места я България, на които не беше ходила, но искаше да отиде. Бях само десет години по-голям от нея, но за нея сякаш бях великият спасител, отвел я от ужасното съжителство с дядо ù и предложил ù живот без притеснения .
– Щастлива съм! – каза ми тя една вечер, в един хотел Копривщица, където бяхме отишли да разгледаме поредните забележителности, които ù бяха мечта да види.

Да, Милена беше щастлива. Но аз започнах да не съм. Отне ми твърде кратко време, за да разбера една проста истина – за жените е много трудно да останат чисти. А една щастлива жена никога не можеше да бъде чиста. Тя имаше в очите си жар, плам за живот, които я правеха силна и настъпателна, непоколебима и решителна. И всичко това отнема от жените онази им смиреност и женственост, които привличат мъжете към тях изначално. Баща ми казваше, че жените трябвало  правят секс по веднъж, докато са девствени, да забременеят по време на този първи път и после никой да не се занимава да прави секс с тях, защото жената е чиста само първия си път, когато още не знае какво я очаква и какво ще изпита, когато в очите ù има страх от секса. А следващите пъти жената става нагла, искаща, опорочена. Като цяло бях съгласен с баща ми, но не можех да разбера защо всичките пъти с Милена, когато тя прескачаше терасата, за да дойде у нас, ми бяха носели това усещане за чистота, а откакто живеехме заедно, то напълно се беше размило. И тогава, онази вечер в Копривщица, разбрах че щастливата жена, не може да даде на мъжа това, от което има нужда. Нищо че толкова много други мъже се примиряват да имат една Лилит до себе си – бъдете сигурни, че вътрешно в себе си, те не са доволни от това равенство, не са доволни, че вместо те да завладяват и закрилят жена си, тя им се предлага и няма нужда от помощта им. Аз обаче не исках да се задоволя с поредната Лилит. Спомнях си за мама, която винаги в моите очи бе една истинска Ева и се надявах, че съществува такова момиче и за мен.

Милена не спря да ме разпитва какво се случва и защо вече не изглеждам така щастлив като в началото. Не спря да пита какво да направи, за да ми помогне. Не можех да понасям този въпрос. Че какво би могла да направи една жена, за да помогне на мъж?! Една вечер ù казах няколко пъти да ме остави на мира, но тя настояваше. Тогава не издържах. Станах ù я ударих няколко пъти. Силно. Милена не очакваше, сви се в ъгъла и заплака. А аз… Оооо, не бих могъл да ви опиша възбудата си в този момент! За секунди Милена се превърна в онова смирено, тихо същество, което ме беше омагьосало в началото, което имаше нужда от помощ и закрила. Наглата, самоуверена и доволна Милена се изтри за секунда и на нейно място се завърна онова кротко момиче, което прескачаше терасата, за да бъде с мен. Казах ù, че съжалявам, не защото го мислих, а за да я накарам да дойде в прегръдките ми, което тя направи мигновено  също каза, че съжалява, че ме е ядосала. Желаех я! Повече от всичко! И в тази нощ правихме такъв секс, който беше по-хубав, дори от нощите, преди да заживеем заедно.

Така продължихме няколко години. Всеки път, когато Милена ставаше твърде самодоволна, аз започвах да удрям. Причина винаги успявах да си измисля, тя ми вярваше и се чувстваше гузна всеки път. Научи мястото си. Така както мама навремето знаеше своето до татко и не му противоречеше дори, когато я удряше, а му благодареше, когато я прегръщаше и ù прощаваше, че го ядосала. Също като мама, Милена никога не си тръгна. Не знам дали защото се страхуваше от нещо или може би и тя осъзнаваше, че такава е женската роля, и мъжа, и жената трябва да бъдат заедно по този начин, за да носи мъжа закрила на жената, а жената – удовлетворение на мъжа.

И ако щастието убива чистотата на жените за малко, то има едно друго състояние, което при много жени унищожава чистотата перманентно. И това е майчинството. Не ударих Милена нито веднъж, докато беше бременна, не исках да загубим детето. Но когато роди, се опитах да я направя отново онова момиче, което ме възбуждаше до полуда.
– Няма да ти дам да докоснеш детето! – съскаше Милена срещу мен. Нямах и намерение да удрям детето, че за какво ми беше това. Но в този момент, когато Милена тръгна да ме бута и да се защитава срещу ударите ми, разбрах, че инстинкта ù на майка бе отнел всичката чистота и невинност у нея. Тя никога повече нямаше да бъде онова слабо, наранено момиче, което има нужда от мен. В очите ù виждах необятна сила, готова да бъде използвана срещу всекиго, който ù изглеждаше, че може да нарани детето. Тя не беше като майка ми. Мама остана чиста докрай,  тя не искаше да се покаже пред  детето си покварена и загубила женствеността си, и когато вече не можеше да се справя с ударите на татко, просто избра сама да отнеме живота си. Но Милена не беше като нея и това трябваше да ми стане ясно още в онази първа нощ, когато я видях на терасата и тя търсеше с какво да си запали цигарата. Затова аз взех нещата в свои ръце. Пуснах я за национално издирване, успях да излъжа, че най-вероятно е избягала, че майчинството не ù е понесло и е имала следродилна депресия, което е довело до нежеланието ù да се грижи за детето и честото споменаване, че ще ни зареже, за да си търси късмета в чужбина. Дядо ù ми направи услуга без да знае, като потвърди пред полицията, че внучката му е била развей прах и не се учудва, че е зарязала мъжа си и детето си.  А тялото ù лежи под бетонната плоча на основите на един от строежите, на които работех. Едва ли някой ще го открие скоро. И добре, че детето ни е момче. Него бих могъл да науча за истините от живота, както баща ми научи мен. Ако беше момиче, вероятно щях да гледам бързо да се задоми, нямаше да понеса да трябва още веднъж да пречупвам и да връщам чистотата на някоя жена.

27.07.2014г.
гр. Сопот