Oct 1, 2008, 12:02 PM

Човекът със жълтата шапка 

  Prose » Narratives
752 0 3
15 min reading
Всичко започна с появата на онзи пеещ ангел. Една нощ го забеляза в рамката на прозореца от тъмната страна на луната, после се чу звън от бутилки; някой мина през тишината на стаята и една сянка застана над леглото. Отначало помисли, че това е тя, а после се сети, че сънува, защото внезапно си спомни, че същият този ангел вървеше след процесията и нея отдавна я няма или никога не я е имало, което е все едно.
Нейното отсъствие се отрази най-напред на цветята, които започнаха да вехнат, въпреки, че той се грижеше за тях, но после установи, че усилията му са напразни; те продължаваха да жълтеят, докато умряха едно по едно и накрая ги изхвърли заедно със саксиите. Те умряха тихо за разлика от кучето, което плачеше на сън; понякога чуваше воплите му в коридора между паузите след всяка тишина и това беше една неистова тъга, понеже завръщането беше невъзможно. Отначало то клечеше пред външната врата и я чакаше всяка нощ; когато навън тропнеше асансьорът, скачаше по вратата и драскаше, но бърз ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Random works
: ??:??