Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се засилваше.
По едно време забеляза, че отляво има стъкло, през което се вижда съседното помещение. Жена му Нина лежеше на масата за прегледи, вперила невиждащ поглед в тавана. По бузите й личаха следи от сълзи. Никола никога не бе виждал жена си да плаче. Гледката го порази. Стана, отиде залитайки до стъклото и помаха с ръка, но жена му не реагира, изглежда стъклото бе едностранно.
Минута по късно се появи млад лекар. Той провери нещо на компютъра си и заговори на Нина. Никола долавяше само откъслечни думи, другото бе просто шум. Щеше му се да отиде при жена си и да я успокои.
Лекарят опипа внимателно левия прасец на Нина, като че ли проверяваше нещо. Младата жена веднага сбърчи чело и се надиг ...