/хроника от края на миналия век/
Ако някой ти каже, че в моето село живеят добри и порядъчни хора, не му вярвайте. Дори и да съм аз. Може и понякога да вършат нещо богоугодно, да се държат прилично и да се усмихват , но всеки от тях има някаква тъмна страст, някаква срамна тайна или необяснимо злодеяние в миналото си.
Някога селото е било като всички други в хълмистата част на Тракия. Обитавано от производители на жито, овчари , контрабандисти на тютюн и обикновени хайлази. В центъра белеела сравнително голямата за селските мащаби църква “Света Тройца” и съборът ставал на този ден. Но най- често Божия храм бил без пастир , защото жителите на селото никога не си харесвали свещениците и често позорно ги гонели. Години по- късно един професор от богословския факултет, родом от селото, се опита да съживи горе- долу духовния живот на съселяните си, но от това нищо не излезе. Наистина църквата беше ремонтирана и боядисана, покривът сменен, много от хората подариха икони или друга утвар. Но н ...