В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото ѝ стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно ѝ бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за заблуда! Някаква игра на подсъзнанието? Погледна часовника. Един след полунощ. По това време рядко някой влизаше в стаята ѝ. Обзе я страх.
Пръстите бяха нежни. Те погалиха свода на стъпалото ѝ​​​​​​ и петата, после се плъзнаха към глезена. Имаше и нещо като целуване. Всичко бе адски реалистично. В следващия момент въображаемият натрапник сякаш се опита на нахлузи обувка на крака ѝ.
Изведнъж усещанията се стопиха. Ива Матеева се почувства сама в стаята. Разтревожена бе, защото не можеше да намери обяснение за случката, но постепенно се успокои и заспа.
На сутринта тя повдигна въпроса пред лекуващия си лекар.
– Снощи някой пипаше крака ми – каза тя на доктор Петров.
Той я изгледа учудено.
– К ...