Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език - ни за хубаво, ни за лошо.Чужди очи, чужда болка или радост не изплакват. Само я оплакват. Затуй - всеки си тегли теглото. А на човека винаги му се дава толкова, колкото може да носи - ако и да не му се вярва, че ще успее. И успява, ама го разбира после, като качи баира и като му олекне на душичката.

Щото кръста си го носиш не на раменете, а с душа го носиш!