desitata
13 results
Всичко можеш да скриеш зад усмивката си, чедо.
Всичко! Но само от чужди очи.
От себе си обаче, не можеш да се скриеш.
Колкото по-широка е усмивката, толкова по-отворени са очите.
Защото на ръба на клепачите се е надигнала огромна стена от сълзи. ...
  189 
„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“
Ама нейсе, то пък „Юнак без рана не може.“
Така ми казваше баба, докато превързваше охлузените ми колене.
Един ден, с добро ще ме споменаваш.
Раните ще растат с теб, но и ти ще растеш през раните. ...
  424 
Баба казваше, че когато човек има тежък и труден живот, Господ му подарява лека смърт.
Беше студена ноемврийска нощ.
Вятърът извиваше снага и пъчеше гърди, като ги опираше в стъклата, сякаш правеше опит да влезе вътре у дома, да се настани удобно до печката, и да си кротне нрава, макар и за малко. К ...
  335  14 
Не!
Няма да те пусна да си тръгнеш!
Не чуваш ли?! Не искам! И не мога!
И в сто живота, гръб да ми обърнеш,
душата Теб ще търси, пак до изнемога. ...
  546 
Ако вчера се беше обадил,
щях да размисля,
И в теб да притихна.
Може би не съвсем цяла,
но сигурна, че те обичам. ...
  442 
Всеки мери греховете си, според аршина на собствената си съвест, чедо. Пороци много! Непорочни души - липсват. Тъй казваше баба. По-важно е съвест да не липсва. 'Щото съвестта не спи. Вижда грешките, ама и за прошката ред слага. Не веднага. Не утре. Ама рано или късно, идва й реда. И като казва прош ...
  681 
Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...
  762 
Не затваряй очи, когато видиш сълзите ми да се стичат по лицето. В тях изплаквам болките от твоите рани.Не оставай безразличен към думите ми. Те са ехо от душата ми. Не отблъсквай ръката, която протягам към теб. Нося ти шепа топлина от кладата на сърцето ми. Не ме затваряй в тъмните ъгли на мислите ...
  908 
„Тиха нощ свята нощ”
Нощта, в която всичко започва с Вярвам и завършва с Благодаря!
Нощта на съкровените желания, на сърдечните пожелания и на искрените молитви.
Нощта, в която ухае на Любов.
Нощта, в която всяко Искам – е обещание, а всяко Мога – устрем. ...
  1412 
Любовта е огън чедо. Жив огън. Като живият живот. С дъх се разгаря. Ей така, от нищото. И ще тлее ли, ще гори ли, ще изпепелява ли - зависи от това, какво лежи в огнището - сиреч в душата. Душата е мястото, дето се пламъка разпалва. Без огнище лумват пожари. А от пожар всеки бяга. Ако не знаеш как с ...
  834 
Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ...
  1433 
Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...
  966 
Оранжево ми е
и много есенно.
Ухае на изгряла надежда в дъждовен следобед.
Благодат. Душата - чаша чай в премръзнали ръце.
Имам ги. Парченца щастие. ...
  883 
Random works
: ??:??