Още примигвам на слънцето!
Излизам от сградата… и Манго ме сграбчи!
-Най-после да ми паднеш! Абе приятел, откога ти пращам хабер след хабер, да дойдеш? Абе колко пъти пращам момчето с колата? Няма те! Колко пъти, чуя че си тук, доде изскоча и си заминал? Сега няма да се измъкнеш! Всичкото циган знае, че си тук и ако не дойдеш, аз трябва да напусна. Трябва да си търся друго място. Тук ще ме изядат от подигравки. Аркадаш, мой човек си, тръгвай!
-Манги, нямам време. Бързам!
-Аман бе, аман! Абе ти друга плоча нямаш ли да пуснеш? Ами само тая въртиш!
Доде Манго въртеше неговата плоча, около нас се насъбра народ. Менгян до менгян. Блокирали колата и не мога да вляза вътре. След мен от вътре излиза кмета, стои на входа и се превива от смях.
-Спасявай, -викам му, -положението. -Трябва да заминавам.
-Няма начин. Още от сутринта са блокирали тук. Разбрали са, че ще идваш и чакат.
-И какво,-викам му аз, -да правим сега?
-Нищо друго, освен да тръгваме. И не се мотай, защото, ако не отидем и аз ще ...