Цветето, което цъфтеше само нощем 26
Multi-part work « to contents
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше в гардероба си – каква по-красива дреха да облече. Когато започна да излиза със сестра си, а възмъжалите младежи преоткриваха нейната хубост – на онази боледуващата Найдена – и си казваха, че тя не може да е била болна. Чрез тях Цвети отново ѝ го напомняше, предавайки поканите им за срещи. " Той ще разбие сърцето ти, сестричке."
За последно я предупреди, когато отидоха на дискотека, но тя вече беше тръгнала към него.
Той стоеше зад пулта. Видя я как бавно и уверено си проправя път през навалицата. Хората танцуваха, но като я видеха, забавяха движеине и се отдръпваха бавно на две страни, правейки ѝ път да мине. Вървеше между тях с бялото чело, с блесналите очи, с нецелувани днес устни, и порозовели страни. С изваяните рамене, по които танцуваше нейната тъмна коса. Със стройното си тяло и дълги крака, подаващи се от късата черна рокля. Не я беше виждал с високи обувки досега. Мъжете я зяпаха, а на Насим му се привиждаше, че и тя ги гледа по същия начин. Ушите му забучаха. За миг му се стори, че не е бил единственият. Не е била негова през всички отминали нощи и никога не я е притежавал. Вчера не се е гушила в ръцете му като дете, не е търсила обичта му и никога не му е пържила филии преди работа. Тази жена не изглеждаше по този начин. Онова призрачно момиче от градината незнайно кога се бе превърнало в хубава жена, а тя не принадлежеше на него, а на своя свят. Но този свят имаше апетит за невинност, защото в съдържанието му не достигаше. Накъдето и да погледнеше в същия миг, струваше му се, че ако замине за малко да види родителите си и остави Надя сама, този или онзи ще я залъже и омърси с разбиранията си. Ще опипва с нечистите си желания за свобода нейната чистота; ще флиртува с нея; ще сграбчва сърцето ѝ, а на негово място ще поставя камък.
Той вдигна отново глава. В далечината очите ѝ блеснаха в неговите, като изкъпано от звезди небе. Сега обратно на преди малко, реши, че тя не забелязва другите мъже, че търси само него –онази Надя, която се гушеше гола и топла в ръцете му, която му се отдаваше всяка нощ и му пържеше филии. Тя върви към него. Не някоя чужда. Тя му е отредена. Тази хубава Найдена беше на Насим арабинът. Ах! Неговата жена! Така искаше да говорят утре всички тия маймуни! Неусетно беше разцъфнала като бял нежен цвят пред очите му и единственото, което го плашеше сега, се таеше в крехкостта на това чувство. Завинаги. Той искаше да го усети по този начин. Но сега не го чувстваше да е завинаги.
Надя потръпна. Колената ѝ бяха омекнали от тези погледи. С всяка нейна крачка очите му я сломяваха от желание, очите му я удряха от отчаяние. После в лицето му се стаяваше нещо загадъчно тъмно, затихваше, въздигаше я... изпълваше я с възхищение. Музиката туптеше в нейната шия. Когато се изкачи по стълбите и приближи пулта, Насим сведе очи и плъзна едно от копчетата на уредбата. Тя се наведе към него и извика в ухото му:
– Ти ли си диджеят тази вечер?
– Нещо такова – усмихна се накриво той. – За малко само, докато момчето се върне.
– И с коя песен ще ме поздравиш?
Той я изгледа и сложи устни до ухото ѝ:
– Ако минеш зад пулта, ще ти кажа с коя песен!
В последните нощи живееха нелегално като мъж и жена. И сега Надя си мислеше, че му е омръзнала, затова и Насим е дошъл на дискотека, за да зяпа чуждите момичета. Насим пък смяташе, че Надя си търси друг мъж.
В този момент лицата им преливаха в цветове. Цялото помещение се беше препълнило. Девойки се извиваха като змиорки между светлините, мъже и младежи – голи до кръста, нарисувани с татуировки рапираха, възбудени от упойващия ритъм. Тя не чуваше сестра си, която сега питаше приятелите си: Къде изчезна Надя?
Как се бяха оказали плътно залепени един за друг, това Надя не знаеше. Без съмнение два магнита не могат да проумеят подобна проява. Случва се неочаквано. Трак. Изглежда беше твърде неочаквано и за другия. Трак. Магнитните вълни бяха потекли по тях. Колони, облицовани с черен мрамор, криеха в ъгъла сгушените им тела. Надя внезапно отваряше очи и се запитваше: Къде са всички? Имаше ли някакви хора изобщо там или бяха съвсем сами? Двама изгнаници на свой остров. Тих и спокоен къс земя.
– Много си грозна тая вечер – каза в ухото ѝ. Надя се изчерви.
– Благодаря. И ти също си грозен и се радвам да те видя – отвърна му тя.
– Защо не ми каза, че ще излизаш на дискотека?
– Защото не знаех, че ти ще си диджея.
– Ааа! Значи не си се нагласила за мен, така ли?
– Защо? Харесва ли ти роклята ми? – завъртя се Надя и примига закачливо.
– По-червено червило не можа ли да сложиш?
Надя се изкиска. Дзън-дзън-дзън. Гласчето ѝ беше единствената музика, която той чуваше.
– Нямаше по-червено – отвърна му тя. – Това беше най-червеното.
Усети ръцете ѝ на раменете си. Гледаше го и му се усмихваше. На него му харесваше да я вижда така весела, а на нея да я гледа прямо, докато всичко се изписва по лицето му и тя може да го чете там. Беше решила, че чува мислите му. За какво ли си мислеше тя в този момент. Ами той? Как се бяха намерили без уговорка да се виждат? Объркана реалност ли е? За първи път сред толкова хора? Тя приличаше на щастлива жена. А той на обичан мъж. Той временен ли е за нея или не? Не, не беше временен. Прочете го в очите ѝ. Двамата се бяха умълчали. Вътре в тях се избистряше. Тя все повече му вярваше, а той все повече я обичаше. Като бурна вода, която вечер се укротява под лунни ласки. Наоколо лумкаше ритъмът от колоните. Помещението се беше издуло като балон. Балонът изпомпваше кръв: напред – назад, като изкуствено сърце, поставено в гърдите на селото.
В тях беше напълно тихо. След малко Насим вдигна бавно брадичката на Надя, обърна лицето й на едната страна, после на другата, погледна шията на момичето си. Разглеждаше я сякаш беше доктор. Надя се чудеше.
– Защо не ми каза, че ще излизаш? – я попита, вдигайки ръцете ѝ нагоре, а после ги притисна към колоната.
– Защото... – Надя искаше да отговори, но дланта му се беше промушила под нейната рокля. Той усещаше как учестено диша.
– Тоя сутиен ще го скъсам, като се приберем.
– Още сега го скъсай – каза Надя.
– Ах! Има толкова хора и сестра ти е тук, Найдена. Не е красиво да ни види някой така, ела.
Надя се намръщи. Току-що я беше галил по гърдите. Не било красиво да ги видят така! Какво я интересуваха хората? За първи път не я вълнуваше какво ще кажат. След малко ги наблюдаваше как идваха до пулта пияни, на глутници, зърваха я, стояща до него. Алкохолът сякаш се отдръпваше от вените им, но после пак се връщаше и си поръчваха поздрави. Песни. Забавляваха се. Насим ѝ изглеждаше доволен от новата си професия. Пускаше някоя шега, отсрещния му смотолевяше нещо. После изведнъж, когато оставаха сами, той я грабваше и я вдигаше във въздуха. Завъртаха се планетите. Колоните думкаха в нейните вени. Пожела си да танцуват. Да не спират да танцуват. А планетите продължаваха да се въртят
– Тази песен ми харесва – извика тя.
– Да, хубава е, става за танц, обаче като сме у нас – целуна я той и я остави да стъпи на земята.
– Искам сега.
– Не, сега, Найдена. Отивай към вкъщи, аз ще потърся момчето и ще те настигна по пътя.
Надя се ядоса. Нямаше никакво намерение да се карат сега, но не можа да скрие яда си:
– Чао тогава! – тъкмо се обръщаше, когато той я хвана за ръката и я притегли към себе си.
– А къде ми е целувката?
Сърдитият ѝ поглед блесна в него. Тя го ухапа, но Насим я сграбчи и след малко едва отдръпнаха телата си едно от друго.
– Отивай, хайде.
Тя се промуши през пулта.
(следва)
https://youtu.be/A0W-msv8T0g
https://youtu.be/QZXc39hT8t4
© Силвия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Шеметна любов, изпепеляваща, обсебваща... Майсторско е перото ти, Силвенце!
-
Благодаря ти, Иржи, за споделеното и подкрепата. Правиш ме щастлива. Иначе, да, ревността си е чудовище. Понякога мъничко, само тихичко скърца със зъбки, не може да се разбере дали го има, друг път е с вълчи апетит и хапе като обезумяло. Безсмислена работа. Предпочитам да чета за ревност, докато(например) си хапвам пържени картофки, отколкото да я изпитвам. Сърдечни поздрави, Иржи. Благодаря ти още веднъж, че ми отдели време. 🙂
-
То...да не те нападне тая болест- ревността! Страшно става! Но пък и хич да я няма...като постна манджа! А ние, жените, не знаем какво искаме понякога! За мен, под секрет, аз хем съм обичала да ме ревнуват, хем съм се уморявала да доказвам колко съм невинна! Живеем с твоите герои,Силве, съпричастни сме ту на единия, ту на другия, ту слагаме прогнози за края!...А аз, като изостана с няколко епизода, после ги чета наведнъж , та насладата е още по- голяма, но като зная авторът с какъв трепет очаква отзивите и ми става неудобно за това... За сладкодумството ти- няма да се повтарям и потретям! Вълшебница си!
-
Доктор Краси, вярно е, не се бях сетила 🤪. Ще им пускаме магнитни вълни тогава, докато е възможно. Благодаря ти за усмивката.
Мария, благодаря ти за прекрасния коментар, вдъхновяваш ме. За мен е чест!
Лиде, съгласна. Скоро четох, че арабин се развел със съпругата си, защото качила снимка в инстаграм как целува кон. То си е смущаващо. Да целува кон пред очите на възлюбения, при положение, че се е клела във вярност. Е, не е честно, съгласи се. 🙂
Момичета, благодаря ви сърдечно за присъствието и отношението. Благодаря за любими. При първа възможност продължавам. Приятна вечер на всички! Ще кача и нещо свежо.
https://youtu.be/TRH9LVqF5Tg -
Любовната игра продължава, но и мен ме вълнуват въпросите на Пепи/Паленка/. Може би Нисим иска нещо повече, но се страхува. В същото време накои изпуснати дума в размислите му в тази част, ме смущават. Чета.
-
Възхищавам се на авторското ти умение да рисуваш с думи душевни състояния, много си силна в това, Силви!👍Водиш читателя като по стълби към изживяванията на героите си. Така интересът му също нараства. Харесвам стила ти на писане и го аплодирам! Браво, миличка!🌹
-
И влюбването е болест, но кой иска да му мине
-
Тони, здравей. Благодаря ти много, че си тук и остави впечатлението си.
Петре, благодаря ти. Радвам се, че ти харесва. Не бързам чак толкова.
Пепи, хубави въпроси. Отговорим ли им, трябва да слагам точката. Има още три или четири запетаи преди това. С тях много трудно боравя 🙂, но няма да слагам излишни. Благодаря много!
Лека вечер на всички. -
Ще прегорят ли докато намерят общ път?
В предната част имаше "Ако зависеше от мен..." (по памет думи на Насим) Много се натрупа: и болестта, и той дали иска нещо повече от гола любов...
чакам -
Прочетох с интерес и ми хареса и тази част. Не се бързай с края, така е по-увлекателно....
-
Любов, ревност, любов! Чакам с нетърпение!
-
Благодаря сърдечно, Влади. Имаше и още, но го изтрих, стана много дълъг този път до пулта.
Светулче, благодаря за светлината. Ще се оглеждам за надежда. Дъждът също е надежда.
Благодаря ви още веднъж.
Спокойна вечер. -
Огнен обръч се затяга, ако бог не им помага.
-
Съдържателно четиво. "Но този свят имаше апетит за невинност, защото в съдържанието му не достигаше." И още много. Поздравления.
-
Здравейте, Мини, Злати, Вили Георги, Акеми, благодаря ви много за споделянето, за мен е радост. Искаше ми се по-дълго да попиша, но не нещо не успях да си организирам времето и пак съм до кривата круша. Благодаря, че сте тук, всеки отзив ми е скъп, всеки знак, че сте тук и продължавате да четете, радвам се от сърце. Благодаря за любими. Хубава вечер!
-
На един дъх се чете, Силве.
-
Цъфти!
-
Трак... Какво да кажа... Пиши, Силве, пиши. Да не си посмяла да спреш
-
Хавесва ми, Силвия! Чакам още!
-
Красиво написано и вълнуващо, Силвия. Благодаря ти, че ми въздействаш по такъв прекрасен начин! Чакам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
