Jul 10, 2022, 5:18 PM  

 Цветето, което цъфтеше само нощем 

  Prose
1703 15 37
Multi-part work
3 мин reading

 

 

  Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани,  една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и да не си бъркат молитвите, се бяха разделили на две половини. Между тия две половини минаваше река Мечка. И така едната половина – след реката я бяха нарекли: Малко Село –  на мюсюлманите, а другата половина, преди реката: Голямо Село и беше на  християните.

 

 Река Мечка, кой и кога я беше кръстил така, наистина страшна ѝ беше тинята през лятото, защото никой здравомислещ не смееше да я прекоси, а  децата на Мечката пълзяха под огромни листа, съскаха и стигаха два метра. Също толкова бяха и метрите под земята, в които жителите на селото закопаваха децата си, ако решат да се смесят и да избягат с някой, или някоя от другата страна на реката и вече не ги брояха за излезли от тяхното семе. Разбира се, случваха се и изключения, но бяха толкова рядко, че по-скоро цар Борис би възкръснал и моментално приел друга вяра, отколкото малкия човек от селото да извади ножа от гръдта си и да прости на своя наследник.

 

Въпреки тези тайни неписани споразумения между съселяните, църквата и джамията се намираха на центъра на селото. Там бяха ресторантите, клубовете и дискотеките, магазините и баничарниците и когато дойдеше петък вечер, старите излизаха на беседките с бутилки ракия, салати, чевермета и „карпузи”, младите, зарязваха иглата с тютюна на по-малките си братя и сестри, други запращаха мотиката в най-далечния край на градината, така че никой повече да не я намери, хвърляха маркучите, изпросваха по някой лев от родителското тяло, други пък чопваха по някоя цигара Арда качак на дядовците си и облечени в най-новите си дрехи, излизаха наперени от дупките на своите мравуняци и се запътваха към центъра.  Така в една такава прецъфтяла от звезди нощ, когато и Малко и Голямо Село наедно се бяха отпуснали от умората на летния ден, поседнали в нозете на планината, нощта блестеше по загорелите им кожи, а те се смееха безгрижно, тогава в същата нощ се роди Найдена.

Мъндьо, така казваха на баща ѝ, иначе се казваше Гошо – приличаше на космат великан, слязъл от планината, весел и луд исполин, ръстът и силата си не знаеше, но му стигаха да натръшка и Малко и Голямо Село само да размаха дългия нокът на кутрето си, но понеже сърцето му също имаше великански размер, а светлите му очи блестяха хлапашки, всички го обичаха и още никой не беше посмял да премери исполинския му гняв. Караше черна дълга Волга и, когато същата нощ разбра, че му се е родило второто дете, реши, че е момче; се яхна на колата. От радост ли, или от дупките по пътя главата му се удряше в тавана, направи няколко обиколки на центъра, почерпи другарите си, стреля с пушката, ви като вълк и вече никой в селото нямаше съмнение, че Мъндьовица е родила. После и в родилното отделението така отишъл – препасан с пищови, с къси панталони, с подпетени галоши, защото ходилата му бяха прекалено големи, на акушерката ѝ излязъл акъла, викнала полиция, но и полицаите омагьосал с въодушевлението си и всичко се укротило.

 

 

 

 

 

 

/следва/

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

  989  11  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вили 💗
    Бени 💗
    Благодаря!
  • Силве, голяма омайница си!
    Много отдавна не бях чела художествена проза, но ти от първите редове ме грабна и непременно ще продължа!...
  • Започнах го, Силве. Дано имам време да си го дочета. Започва много интересно и заглавието много ми харесва. Доскоро
  • Надявам се, Стойчо. Благодаря ти.
  • Окуражително начало!🙂
  • Благодаря ти, Боби! 🙂
    Благодаря ти, Марко! 🙂
  • Харесах ! Започва на максимално обороти.
    Харесвам такива разкази.
  • Щом така ги усеща сърцето ти, не сменяй! 😉
    Желая и на теб приятен, прохладен ден и вдъхновение, Силве! 🎈
  • Благодаря ви Георги и Боби! Радвам се да ви посрещна, а и съм благодарна, че отново имам възможност да пиша. Още се чудя дали да оставя така имената, повечето не съм ги сменила, защото са толкова ярки в мен, че имам усещането, че ако говорех с други имена за тях, несъзнателно щях да отнема от уникалността им.
    Желая ви хубав, изпълнен с положителни емоции ден! Благодаря още веднъж!
  • Мнението ми е като на Стоянов. 😊 Подхващам с интерес следващите части на започващата толкова обещаващо история! 🌹
  • О , нова повест за плажа това лято
  • Благодаря ти за добрите думи и отделеното време, Иржи.
  • Създаваш интерес от първия ред, Силве! Така хубаво извайваш образите, че ни подготвяш за събитията по- късно! Само давай по- големи парченца... Бях го прочела, а коментара съм оставила за утре и...дочаках втората част. Така удължих насладата!
  • versewriter (Юлиян), Тони, Мари, радостта е моя! Благодаря!
    Тони, няма вражди, ако изключим техните политически водачи, които държат да ги контролират. Поздрави сърдечни!
  • Силвичка, разказваш толкова увлекателно с богат език и много описания, които бих могла да цитирам! Събуди интереса ми, продължавам нататък, мила! 😘
  • Ще следя, Силве, усещам, че може да има вражди между двете религиозни общности? Бъдещите части ще покажат.
  • Благодаря ви, изненадахте ме приятно, Наде, Танче, Петре и Георги! Оказа се, че ще влезе още една героиня, без нея няма как, има доста за разказване. 🙂 Поздрави сърдечни!
  • Едва виждам, ще изчакам до края.
  • Силве, и аз чакам с нетърпение продължението.
  • Чакам и аз, с нетърпение!
  • Прочетох както се казва със затаен дъх,... много ми харесват истории за съжителство на два свята, две религии... и чакам с интерес следващите части
  • Светулче, Светле, Деа, Ивита, благодаря ви! Със сигурност има недостатъци, благодаря за вметката със запетаите, ще ги оправя при първа възможност. Радвам се, че ви е интересно и, че сте тук. Хубава седмица,
    момичета! 🌻🌻🌻🌻🌻🌻🌻
  • Добро начало. Силве, запетайките. Много дълги изречения.
    Е, това е само моето мнение. Не си длъжна да се съобразяваш. Усещам, че ще е драма, затова си позволих съвета. Та даже и да не е... Успех! И аз чакам.😉
  • И аз - на опашката за следващата част.
  • И на мен много ми хареса. Очаквам!👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏
  • Обещаващо заглавие и колоритен създател. Какво ли чудо на природата ще да е твоята Найдена...
  • Супер, много се радвам. Благодаря ви, Вале, Мини и Роси! В лабораторията съм, взеха да стават химични съединения. Действам.
  • Чакам с нетърпение следващата част. Чудесно начало!
  • Хубаво начало, Силвия, чакам следващата час!
  • Да видим ся дали се е излъгал в пресантимана си.
  • Благодаря, Танче и Лиде, радвам се да ви посрещна.
  • И аз чета и чакам.
  • Хубаво започва! Сладкодумкеее
  • Благодаря, Владимир, удоволствието е мое. В следващата част ще пренастроя повестта на по-различна вълна. Радвам се, че си тук.
    Пепи, здравей 🙂.
  • Хубаво започва. Интересно е. Щом е решил, че е момче. Чакам продължението!
Random works
: ??:??