Насим се прибра тихо и кротко. Чудеше се, докато събличаше якето си – ето предлага му да бягат заедно, а даже хиляда метра не може да извърви с него. Една беше на думи, а съвсем друго вършеше. Той включи телевизора, внимателно настрои антената и когато картината в екрана се проясни, се изпъна на леглото. Двете стрелки тъкмо се разминаваха на един часът и пет минути.
Сплете пръсти зад тила и се опита да си върне лентата. Чудеше се какво невярно е казал. И други момичета имаше в селото, къде по-разбрани от нея – мили, хубави, кротки като агънца. Да не си мислеше, че той не може да си хване друго момиче?! Сигурно в този дух разсъждаваше, щом го пращаше така лесно... Не ѝ беше за първи път да го кара да се чувства така и сигурно до час щеше да ѝ мине. С търпението малко на мъдрец, малко и на хищник, той търпеливо щеше я изчака да дойде на себе си. Но така не можеше да продължава до безкрай. Трябваше да я научи да владее емоциите си. Заслужаваше да ѝ даде хубав урок след този скандал. Справ ...