Цветето на прозореца

Цвете на прозореца

    Какво е един дом без цветя? Не е ли огледало на забързаните хора, които нямат време да видят красивото? Тичайки от работа вкъщи и обратно, те си поемат въздух само, за да спят. Пропускат обикновените неща, които се оказват много скъпи. А какво по-хубаво от това да видиш живот в живота? Как расте цветето, от семе, което слагаш в пръстта, до цвят, който радва всеки ъгъл на стаята с аромата си. Хората нямат време. Но по пътя си виждат поне един прозорец, на който някой е сложил цвете. Всеки минувач чувства по свой начин това, което вижда. Един ще каже:

-Кой знае колко хубаво е, че чак пък да се хвали пред хората с цветята си!

-Толкова няма ли място в къщата си, че баш на прозореца? - ще се присмее друг.

Трети ще се зарадва и ще постои за няколко минутки, съзерцавайки красивите цветове. Но само стопанинът знае, колко любов и обич могат да дават цветята.

Също като душата, цветето има нужда от светлина. Не всеки може да я разголи, без да се страхува от външния свят. Защо да се притеснява, след като тя е чиста и излъчва аромат на доброта и онази бистра като изворна вода наивност, която живее хранейки се единствено с обич. И когато имат смелостта да застанат до прозореца, и душата, и цветето знаят, че това е жизнено важно за тях. Те приемат светлината, утоляват жаждата си за слънчево настроение и раздават на хората всичко, което имат. Привличат ги с онази чистота, която може да се срещне не в калта, а на няколко крачки от земята, на прозореца, който пуска слънцето в един дом. А колко къщи нямат цветя! Колко хора, като се обърнат назад нямат спомени. А това цвете, което стои на прозореца, сякаш е като душата, която чака своята сродна. Да усетят дори само аромата на цветовете си. Защото обикновено две сродни души не живеят заедно. Но дишат една за друга. И когато минеш покрай дом с цвете на прозореца, махни му с ръка, поздрави го, нека те сметнат за луд. Те не знаят, че цветята обичат също както и хората. И колкото повече обикват, толкова по-красиви стават. Увяхва само това, за което няма слънце и грижа. А щом е красиво и радва, стопанинът му ще се грижи за него и то ще расте в свят, за който хората са мечтали години наред.

А какво е един дом без цвете?

Огледало, в което няма да иска да се огледа нито един от нас.

Нека да е красиво това, което виждаме и усещаме, защото го заслужаваме!

Явор Перфанов©

12.01.2021 г.

Г.Оряховица