1.
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му сеществуване се предаваше от поколения и времето минаваше като тихата въздишка на честно прекарал живота си човек. Обитателите му, освен собствениците, бяха няколко трудолюбиви семейства и земята на имението бе повече от достатъчна, за да се изхранват и да намират своя дом в пределите ѝ.
Стопаните на имението бяха различни от другите земевладелци. Държаха на хората си, помагаха им и справедливо заплащаха труда им. Споделяха с тях лишенията на трудните години, раздаваха щедростта си при изобилието от реколтата в добрите времена. Лоши думи хората не чуваха, а при нужда, защото колкото и да е добре наредено всичко, винаги имаше потребност от подкрепа, те я получаваха и работеха от сърце в имение ...