Ирина живееше в малка къща в края на селото. Отдавна се бе пенсионирала и колкото можеше се грижеше за своя дом, който остаряваше заедно с нея. Останала сама, тя гледаше да не остава без работа. Постоянно бе в движение и вършеше нещо. Ставаше рано сутрин. Слагаше чайник на печката, която палеше и пускаше телевизора. Закусваше и гледаше новините. След това, ако имаше нужда сготвяше за няколко дни. Излизаше и на двора. Имаше сили да си отглежда по малко зеленчуци. Голямата любов на Ирина бяха цветята. Тя ги пазеше като очите си. Поливаше ги. Разсаждаше. Засаждаше. Бе студен зимен ден. Възрастната жена отдавна бе сложила някои от градинските цветя в саксии. Едно по едно ги беше преместила от двора в стаите. Едва бе намерила място в къщата за всички растения. Толкова много се бе привързала към тях, че им говореше като на свои деца. Разсъждаваше. Споделяше им това, което я възлнуваше. Знаеше, че споделеното ще си остане между тях.
- Милото ми мушкато! - каза Ирина. - Къде да те преместя, че ...