1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се доразлагаше някой захвърлен труп, на който птиците отдаваха последна грижа, оставяйки щръкналите му ребра да бъдат оглозгвани от времето. Смрадлив дъх на смърт се промъкваше между хълмовете, превърнали се в надгробни могили за хиляди безлични същества, захвърлени в сметището, плъзнало ръцете си по цялата планета.
Птицата кръжеше вече по-ниско и избираше от кой труп да се нахрани. Изборът ѝ се затрудняваше от изобилието. А и все още бе сита, затова просто се упояваше от пленителния мирис на мърша, който даваше на мислите ѝ спокойствие за бъдещето. Сякаш безмозъчното същество знаеше, че ще бъде сито не само днес, а и утре. Телата станаха изведнъж повече и гладът обеща да ѝ бъде чужд.
Появата на ...