Да бъдем хора

Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти,  от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на черно-бялото ти съществуване. Отваря се вратата, през която трябва да излезнеш и там зад нея е светлината... Всъщност тя винаги е била там, просто има моменти, в които не сме способни да я видим. Животът е една емоция! С всичките уморителни дни, през които си се чувствал отпаднал, изморен от това да живееш. Когато нямаш сила да погледнеш напред, нямаш достатъчно воля да се изправиш, когато не знаеш накъде да продължиш. Когато не си способен да повярваш в себе си, не желаеш да гониш вече целите си, омръзнало ти е да мечтаеш, защото всяка мечта се е разбивала. Но всъщност винаги намираш силата в себе си, винаги някаква малка частичка в душата ти или в сърцето ти вярва в самия теб и в това, което можеш да постигнеш. И се изправяш. Защо трябва да чакаме нечия протегната ръка, за да ни помогне да станем? Животът е чувство! С всичките мъчителни нощи, които си прекарал плачейки или самообвинявайки се за неща, за които нямаш вина. С всичките мигове, в които си споделял най-прекрасните си изживявания с хората, които обичаш. С всички денонощия, в които си мразел всичко, си се чувствал предаден, изоставен, с разбито сърце. Когато си усещал самотата и си проклинал, и си викал, и си утолявал мъката в алкохол. С всичките онези моменти, в които си се чувствал безумно щастлив и си се усмихвал от сърце, и си обичал. Знай, че разбитото сърце може да бъде излекувано, стига да откриеш правилния човек. Разпилените парченца се събират бавно, с времето, с доверието, с търпение и много любов. И всичко изгубено ще ти бъде върнато. А белезите по него, дори няма да личат, защото, когато обичаш, се чувстваш цял, нов, прероден и жив.

Животът е вълнуващо приключение. Както когато се качиш на кораб, заминавайки на дълго пътешествие и не знаеш дали бурята ще отнесе платната. Дали ще се разбиеш в скалите, дали вятърът ще те отведе в правилната посока. Но това е рискът. Трябва да рискуваме. Трябва да живеем. Трябва да оценим всяко нещо, с което ни сблъсква животът. Защото ни е отредено да се трудим, да се борим, да ценим и пазим. Отредено ни е да бъдем добри и честни, да прощаваме, да забравяме, да обичаме и да бъдем обичани! Защото ни е отредено да бъдем силни, смели и усмихнати. Да бъдем  най-вече хора.