Да бъдем заедно, въпреки всичко!
Живяла някога със своето семейство млада девойка, хубавица. Винаги била облечена в бяло и това издавало нейната невинност и крехкост. Тяхната къщичка се намирала в планината на един висок хълм, до който се стигало много трудно.
Всяка сутрин младото момиче ходело да се изкъпе и налее вода до рекичката, която се намирала недалеч от дома им. Щом се събличала, тя отивала под тихия водопад, за да измие косите си. Тогава започвала да мечтае и шепнела тихичко:
- Бих искала някой ден на бял кон и с бели одежди да дойде моят принц, с който да живеем заедно вовеки веков...
Момичето мечтаело за разбирателство, за ласки, за нежност, за сплотеност, но в същото време не желаела някой да отнеме нейтана свобода. Свободата на самодива сред природата. В този момент момичето преставало да мечтае, наливала вода в делвите и потегляла за дома си, където я чакали майка й, баща й и сестра й.
Така си минавали дните, а девойката всяка сутрин мечтаела ли мечтаела под водопада, до ...