Ние всички обичаме Пеевски. И Америка обичаме. Те са баджанаци – в един ред.

     Обожавааме Костов. Прекланяме се пред бившия ни цар.

     Харесваме Доган. Копейкин, Иванов и тези новите, дето им забравих имената, също харесваме.

     Одобряваме демокрацията.

     Доволни сме от членството в НАТО и Европейския съюз.

     Имаме толкова много неща, които ни обединяват.

    Най-важното от тях е кражбата.

     НАТО и Европейският съюз не са против кражбите, те се борят с прането на мръсните пари, които те сами създават. Пеевски, Америка, Костов, Станишев, Доган, Борисов и цялата им демокрация не значи за нас нещо повече от това:

     1. Да крадем;

     2. Да крадем по такъв начин, че да не ни хванат;

     3. Ако ни хванат, да търсим подкепа сред горецираните.

    Недоволството на нацията се изразява не в това да не се краде, а да се краде по такъв начин, че да е демократично, свободно, общоприето. Хуманно.

     Законът няма нищо общо. Той е олицетворение на глупостта. Никой не е успял, никой не е забогатял законосъобразно. Следователно законът е пречка, която трябва да се преодолява с пари. С политици. Ако не става така – значи трябват повече пари. Идеята, че България е правова държа означава, че чрез правото тя ще ознаменува своя стремеж към безправието. Друго си е да разбойничиш в името на нещо конституционно. Така всеки мошеник е герой, а всяка човешка норма – унижение.

     Този убили, друг му отнели имущество, трето го фалирали изкуствено, четвърти... Ама какво общо има това с демокрацията? С НАТО? Ние изповядваме евроантлантически ценности и затова ще крадем, както те ни повеляват.

     Каква евроанталнтическа ценност има у Движението за права и свободи? Това е типична етничека партия, каквито целият свободен народ забранява, а у нас Конституционният съд позволава. Евроанталнитци сме само дотам, където демокрацията се споделя с корупцията. После сме си комунисти: всичко чуждо ни е общо, а всъщност - частно, щом Европа го позвола. И прокуратурата, разбира се. Нали и тя е частна. При необходимост - не е частна.

     Да не споделям за евроатлантизма на това, новото политическо изчадие, как му беше името – да, „Възраждане“. Шефът му е като Хитлер, държи се като нацист и обижда другомислещите като самодържавник. Казват, че хората го харесват. Има здрави зъби. Стойка. Строг е. И не прилича на дрогиран. Кара се с всички. Няма идеи. Нима това не е достатъчно за водач на нация? Да ви имах нацията.

     Нали всичи гласуваме свободно? Значи всичко е наред. България започвала от Кубрат, после от Аспарух. Те били велики, също и Крум, Симеон..., владели територии отвъд пределите на тяхното съзнание. Защо ли? Имали са визия. Каквато днес политиците нямат. Това е толкова обидно. Вижте настоящето. Къде са синовете на тези, на бившите държавници? В парламента ли?

     Колкото по-зле и слабо е едно общество, толкова е по-укрепена държавата. Злото винаги си има територия. Някои си въобразяват, че влиза в държавите. Не, в ума влиза злото. А какво е държава и ум, как се съчетават – четете по-умните от мен.

     Ще сложа точка. А не исках. Но четете, моля. Не мен. Себе си четете.