Jan 7, 2017, 1:33 PM

Да мразиш

822 3 1
1 min reading

   Казват, че самоубийството е грях. Това, обаче, не беше самоубийство. Той трябваше да убие. Себе си.

 

 Металът беше опрян до слепоочието му. Капчиците пот се стичаха по отчаяното му лице. Но той не трепереше. Искаше ли да го прави? Не. Щеше ли да го направи? Да.

   Мразеше я. Тази жена, чиято копринена коса би галил постоянно. Тази кучка, чиито изумрудени ириси се бяха запечатали на ретината му и не би искал да изчезнат оттам никога. Това чудовище, чиито устни би целувал още хиляди пъти, до кръв. Този дявол, чиито нежни длани не би пуснал никога. Този ад, чиято кожа би дишал вместо кислород. Този хаос, с чието тяло би топлил своето всяка вечер, докато само звездите ги осветяват.

   Сега я нямаше. Нямаше го хаоса в живота му. Само нищото кръжеше около него, а той бе центърът на своя празен свят. Свят, от който тя бе взела всичко, освен най-тежкото за носене - спомена за себе си. Така поне можеше да я мрази.

   Колкото и да искаше, не можеше да замъгли образа ѝ, който мислите му бяха визуализирали пред него. Насълзените му очи гледаха в далечината, но не виждаха нищо, освен нея. Трябваше да понесе факта, че тя е последното, което ще види.

   Ето, сега се разтрепери. В тишината последва само шумът от натискането на спусъка. А след това... Нищо. Тя беше още там. Той беше още тук. И този път нямаше късмет. Явно куршумът бе предназначен за някой от другите безпътници, играещи тази руска рулетка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...