Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той се показва на прага и ми се усмихва. Красив е. О, как обожавам тези тъмносини очи! Но не, не вярвам, това трябва да е сън, той никога не би дошъл при мен… Ставам от леглото и бавно се приближавам към прекрасния мираж. Колко е истински! Дали наистина това е той? Или просто някаква измама, игра на сенки и образи, шега, която очите ми изиграват?! Не смея да го докосна. Ами ако изчезне? Ако е лъжа, то поне е красива лъжа и мога просто да стоя и да го наблюдавам. И това ми стига. Ами ако е истина? Ако не направя нищо, той може да си тръгне и повече да не се върне? Какво да правя? Страх ме е. Искам го сега. Но той ли е това?
Приближих се още по-близо. Протегнах ръка към това видение и го докоснах. Да! с върха на пръстите си усетих допира на топлата му кожа! Значи все пак ...