Да обявиш война на въздуха
Така е, сестро. Добре си разбрала, на дъното съм. Обаче до дълбокото дъно на океани, морета, реки се стига трудно. Когато останеш почти без въздух, а около врата ти се заплетат множество въжени примки от потънали кораби- близо си. Не ме разбираш за какво ти говоря, нали? Остави я тая коричка сопол, дето я въртиш от скука в ръката си, изключи плазмата на богатите си роднини и се опитай да проявиш интелигентност. Чуй ме. Аз не мога да обичам като тебе в краен случай. Любов до дъно- за това живея. Ако ти изглежда, че светът се разцепва, а очите ти излизат от вдлъбнатините си - близо си до дълбокото. Звучи ти страшно ли? Аз не се плаша. И назад няма да се върна. Омръзна ми да гледам изплували на повърхността като тебе. Защо ми е да бъда повърхностна, когато мога да имам дълбокото дъно. „Колко си глупава! Просто си поеми въздух.”- съветваш ме през процепа на широкоъгълния си обектив. Така е, сестро - лесно е да си поемеш въздух, не толкова - да му обявиш война. Такива като тебе търсят лодки на повърхността. Нека! В лодките винаги има място за сезонни туристи. За удавници като мене - все ще се намери някое приятелско рамо да ме побутне към дъното. Да стана храна на рибите - за мен ще е чест. Ще ги оставя да ме скъсат на две и за истинските си приятели ще запазя по-добрата половина. През няколкото ти диоптъра късогледство не желая да гледам. Фалшивини като тебе - бол! Дълбочината ти се струва страшна, но ти не знаеш нищо. В нея има само мечтание и отдавна забравени съкровища. Наричай ме удавник, а не гмурец. Гмурци колкото искаш има - за злато, за слава, пък и за каквото друго се сетиш. Смути ли се ? Ама защо? Не се смущавай- мен все едно ме няма. Пусни си „Черешката на тортата”, забрави за какво ти говоря - по-важно е да се нагостиш в чужда къща, а все едно - твоя. И докато гледаш как се пече риба по италиански, позволи ми да ти споделя, сестро - напоследък в морето е пълно с човешки видоизменения. И всичките те са преходни. Но дъното си е същото. Дъното си остава. И мене чака. Нали съм човек, грешен. Ти? Безгрешна статуя. Подобно на морските вълни, хората винаги са разкъсвани между брега и вятъра. Понеже ме попита какво още имам да кажа, сестро, ще ти отговоря: „ Моли се да не останеш сама, без дъно, че нà - тогава ще видиш на какво му се вика “страшно”!”
© Лунно Цвете All rights reserved.
