Да оцелееш! 3 част
В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го видя да майстори нещо от дърво. Приближи се и постави ръка на рамото му.
- Здравей! Как е моето момиче, аз ли те събудих? Извинявай... - в гласа му се долавяше обич и загриженост.
- Трябва да поговорим - каза Вики.
- Между другото, бих убила за чаша кафе - усмихна се.
- Тогава ще ти приготвя. Все още ми се живее - и той се засмя.
Часовникът тиктакаше и сякаш отмерваше времето на мълчание. Тя отпи от горещото кафе и се зачуди дали изобщо да водят този разговор. Искаше да бъде тук с него, но нещо в нея я възпираше. Той наруши мълчанието.
- Хайде, Вики! За какво искаш да говорим? Не ме измъчвай повече. Каквото и да е, двамата ще се справим. Знаеш, че те обичам и всичко друго е на второ място.
- Мисля, че ще ти бъда в тежест. Знаеш, животът ти ще се промени, ако остана. Ще имаме трудности и те ще погубят любовта ни, а аз не искам това. Не знам къде ще отида и какво ще направя, но не искам да си нещастен. Не искам да обърквам живота ти. Няма да го понеса. Твърде много те обичам, за да виждам как страдаш заради мен. Това е!
Тя усети, че ще се разплаче. Не, не сега не бива да плаче. Преглътна сълзите си и въздъхна.
- Ти чуваш ли се какво говориш? Да не си полудяла? Това са... - стана и отиде до нея, като коленичи хвана ръцете ù.
- Вики, погледни ме. Не мога без теб, искам те и няма да те пусна. Каквото и да ни чака от днес-нататък, двамата ще се справим. Кажи ми, че не ме обичаш? Кажи, че всичко е лъжа и аз ще те оставя да си отидеш. Можеш ли?...
- Не, не мога да лъжа нито теб, нито сърцето си, но...
- Никакво "но"! - той положи глава в скута ù и тя погали косата му. Помисли си: "Боже, какво щях да направя? Та нали той е смисълът на живота ми."
Излязоха навън. Денят беше мрачен и така бързо заваля, че докато се върнат в къщи, бяха вир-вода. Смееха се и се боричкаха. Нещо толкова малко и незначително донесе радост и на двамата. Облякоха сухи дрехи и се сгушиха на дивана да гледат филм. И двамата се бяха отнесли в мисли и гледаха през екрана в нищото. Мислеха за събитията през изминалите дни.
- Вики, какво стана, когато се прибра у вас? Ще ми кажеш ли?
- Не ти трябва да знаеш.
- Трябва, защото искам да знам утре с какво ще се сблъскам. Хайде, кажи ми?
Тя му разказа всичко и когато приключи, видя, че скулите на лицето му трепереха. Погледът му бе изпълнен с гняв.
- За бога! Какви хора има на този свят? Що за родител би нарекъл така детето си?
- Може би е прав! Може би аз наистина съм такава. Сега разбирам защо баба не ме искаше. И не само тя. Всичките ми роднини от страна на баща ми се държаха зле с мен. Знаеш ли?... През тези години винаги съм искала да попитам майка си, но така и не намерих сили.
- А искаш ли да узнаеш?
- Не знам! Може би да.
- Тогава ще ти помогна да разбереш истината.
- От тази истина се страхувам.
- А не бива.
- И двата варианта не ме устройват. Ако съм дете на друг, значи съм копеле. Той не ме е искал, затова не ме е потърсил. Ако съм от баща си... - за миг тя замълча.
- Ако съм негова, то аз се срамувам от него, от всички тях и от себе си. Не искам, ненавиждам гените му. Всъщност, какво значение има всичко!? Животът ми не струва нищо. Ако един ден имам деца, ще ги обичам безрезервно. Ще показвам обичта си всеки ден, за да не забравят, да не им липсва любов, майчина обич, прегръдка и добри думи.
- Ще бъдеш добра майка, сигурен съм в това.
На следващия ден Виктория се срещна с майка си. Между тях нямаше онази топлина, като между майка и дете. Бяха като чужди. Вики попита в прав контекст, без да го увърта. Майка ù се притесни.
- Кой ти каза това? - попита сухо.
- Всички! През годините редях пъзела на живота си и разбрах, че някои парчета липсват. Е, майко! Вярно ли е?
- Да, но нека ти обясня.
- Не е нужно. Просто исках да знам. Подробности не ме интересуват. Ти ще разкажеш твоята версия, но има и друга гледна точка. И тя е на човека, който ми е дал живот.
- Какво мислиш да правиш?
- Нищо! А трябва ли? След толкова години не е нужно да ровя в една засъхнала помия. Просто исках да дам светлина на всички ония въпроси, които ме мъчеха, а отговорът е бил прост. Аз съм такава, каквато съм! - тя стана и си тръгна, без да слуша оправданията на една объркана жена.
Оставаше Вики да направи само едно: да види баща си и да задоволи любопитството си.
С негова помощ (на любимия) тя намери биологичния си баща. Той имаше семейство, а тя не искаше да го съсипва. Просто нямаше смисъл. Защо?...
Те се срещнаха само веднъж. Поговориха си. Тя изслуша неговото оправдание. Стиснаха си ръце за довиждане и никога повече не се видяха.
И днес Виктория живее в дома на своята първа и последна любов. Създадоха прекрасно семейство, изпълнено с обич. Тя никога не се обърна назад, да си спомни миналото. За нея животът започна в онзи миг, в който прекрачи прага със сака в ръка на дома, в който е до днес.
Макар и в непреклонна възраст, те все още показваха обичта си на света. В погледа им все още се вижда онова пламъче, което напомняше за
Младостта.
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Удоволствието е мое Петър, четейки коментара ти! Благодаря!
-
Пресрасно написан,трогателен разказ.Достави ми удоволствие да прочета на един дъх и трите части.Благодаря ти.
-
Благодаря ти, Донко!
Зарадва ме интереса ти към разказа ми!
Поздрав и на теб! -
Една много реална история! Хубавото е че Виктория е намерила човека до себе си, както и истинския си баща! Историята има щастлив край!
-
Благодаря ти, Илияна!
-
!!! Поздрав за споделеното с читателите!
-
Благодаря ви, Елена
Мария Светлина в душите ви! Бъдете щастливи всички! -
Чете се леко, поставя интересни въпроси...
Поздрав! -
Невероятно въздействаш, разказ Ваня! Поздрав сърдечен!!!
-
Привет на всички, които ми писахте!Невероятно е усещането, четейки вашите отзиви.
Сиси,да...историята е с такъв край.Благодаря!
Милена,благодаря!
Силвия,твоят интерес ме радва!
Жанет,надеждата един ден въртящото колело да е отгоре е била спътница в живота й!
Шуши,благодаря ти за постоянното присъствие!
Дочка, щом всичко завършва добре, значи си е струвало страданието!
Чоно, Ина Ивон Минка!Благодаря ви приятели! -
Превъзходна разказвачка си с много плам!Поздрав!
-
С поздрави, Ваня!
-
Една съвременна версия за Пепеляшка с хубав завършек...Животът рядко ни поднася такива истории затова и разказът звучи като приказка.Поздрав
-
Хепиенд супер.
Права беше,тя съдбата взема,но и много дава.
А аз все си мисля за онова въртящо се колело,дето няма как да е непрекъснато долу.Идва ден,в който се завърта и е горе
Поздрави,Ваня! -
Поздрав, Ваня!
-
Очаквах завършека!Поздрави за добрия край!
-
Дано наистина историята да е с такъв край!Очаквам те отново,за да се насладя на силата ти!
-
Душата ми е пълна с наслада, очите ми със сълзи.Това е моята награда, добрите думи, с които ме дари.Благодаря ти, Веси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пишеш добре и винаги с удоволствие те чета!