– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре.  Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше трапчинка на лявата буза като се усмихне. Млад и красив, с тъмна, гъста коса, а не като Филип – рижав, със странна прическа.
– Добре ли си? – попита мъжът.
– Аха. – едва отговори Лора замаяна. – Май не се познаваме.
– Не се познаваме все още, отскоро съм тук. – отговори той. – Но се надявам да ме допуснеш до себе си, за да разбера коя си наистина.
Нямаше как усмивка да не озари и лицето на Лора, след това изречение.

– Как така, Лора?! – почти през сълзи каза Филип. – Всичко бяхме уговорили, трябваше да има сватба… Ето, дори букета си взела!
Цветята лежаха разпилени и захвърлени на пейката, на която стоеше Лора, облечена в бяло, опитвайки се да обясни на Филип как влюбването се случва за секунди и тя не е виновна, че е срещнала друг.
– Ти ми обеща, Лора!!! Не можеш да ми го причиниш! Малка, скромна сватба, сред всичките ни приятели, в нашата любима къща на хълма, където да живеем до старини…
– Ние пак ще се виждаме. Можем да бъдем добри приятели. – Лора дори не опитваше да скрие радостта си, което още повече разбиваше сърцето на Филип. Сякаш не му достигаше въздух. Не знаеше какво да направи, а трябваше… Трябваше някак да я накара да остане с него, трябваше нещо да й каже, да я спре…

Последното, което си спомняше от този момент беше, как взе цветята от пейката и удари с тях Лора по главата.

– Не знам, не знам какво бих могла да направя вече! Очаквам какво ли не от него, но сега и агресия… – Хана, притеснено свиваше пръсти, след като й се обадиха за инцидента с Филип и Лора. – Не мога да повярвам, че той е способен на такова нещо.
– Всички родители така мислят, госпожо. Но не се притеснявайте, не Ви викам да Ви порицавам, просто сме длъжни да уведомим близките в такива ситуации. Филип, разбира се, е все още добре дошъл в Дом за душевно болни „На хълма“, ние ще продължаваме да се грижим за него. Още дори не сме сигурни дали момичето не го е провокирало с нещо.
– Да, Лора, той я е споменавал понякога, когато съм идвала да го видя, май имат общи сеанси заедно. Но бях останала с впечатлението, че се разбират.
– Не се притеснявайте, госпожо, ще разрешим проблема. От скоро работя в дома, но имам достатъчно опит в други институции и лично ще се заема с това синът Ви да се чувства отново спокоен тук. – докато доктора се усмихваше на майката на пациента, трапчинката на лявата му буза се появи отново.

21.05.2018г.
гр. Сопот