– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше трапчинка на лявата буза като се усмихне. Млад и красив, с тъмна, гъста коса, а не като Филип – рижав, със странна прическа.
– Добре ли си? – попита мъжът.
– Аха. – едва отговори Лора замаяна. – Май не се познаваме.
– Не се познаваме все още, отскоро съм тук. – отговори той. – Но се надявам да ме допуснеш до себе си, за да разбера коя си наистина.
Нямаше как усмивка да не озари и лицето на Лора, след това изречение.
– Как така, Лора?! – почти през сълзи каза Филип. – Всичко бяхме уговорили, трябваше да има сватба… Ето, дори букета си взела!
Цветята лежаха разпилени и захвърлени на пейката, на която стоеше Лора, облечена в бяло, опитвайки се да обясни на Филип как влюбването се случва з ...