Дали някой е измервал скоростта, с която се движи мисловният поток в съзнанието ни? Не бях изминала и стотина метра по пешеходната пътека, а през главата ми като на филмова лента се завъртяха спомени от миналото, картини с пейзажи от родния ми край, разни мисли, някои обнадеждаващи, други не съвсем. Мелодичен мъжки глас ме върна към реалността:
– Hello! It's cool, it's very nice maybe we should dress thicker! * – усмихнат, симпатичен американец с посивяла коса, вероятно пенсионер, се зададе откъм гаража на една от съседните къщи, като в движение се мъчеше да облече тъмносин суичърс.
– Yes it's cold. Summer is going.**– и аз не знам откъде мозъкът ми успя да измъкне тези думи и да ги подреди в смислен израз. Хвърлих един бегъл поглед към съседа, усмивката продължаваше да грее на лицето му. Май не бях се издънила, макар че по произношението ми сигурно веднага е схванал, че съм чужденка, но не го показа, нито прояви любопитство. Джентълмен! Пък и аз не му дадох възможност, приложих същата ...