Първа глава
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна торба, висяща на ремък за рамото ми. В ръцете си държах ятагана, но едва ли придавах много благоговение с костеливия си вид, бледа кожа и зле изглеждаща броня. Но въпреки всичко момчето, което обслужваше горната част на магазина сравнително любезно ме отведе до мазето и отвори вратата, подканвайки ме с ръка (трябва да добавя, че най-хубавата на изследователските магазини е, че влизането в катакомбите е безплатно).
Веднага щом прекрачих границата и усетих полиран камък, а не дърво под краката си, ме посрещна друго момче, което се представи като „подземен екскурзовод из близката област”. В действителност това бе човекът, поддържащ няколко обезопасени тунели около магазините. Оборудваше ги с фак ...