Дано имаш късмет

 
   "Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от  от чужбина.  Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и  образование. Не искаше да учи. А сега се събра  с лоши приятели. С тях ходеше по барове и кафенета. Докато една вечер с Ванката решили да си вземат парички от кафе машината. И какво мислите стана? Уловил ги собственикът. Осъди ги за предумишлено нападение. И сега Радостин е осем месеца на пробация. Трябваше три пъти в седмицата да ходи и да се разписва. Но когато всичко беше  стигнало до краен предел, съдбата се намеси. На пътя му се изпречи Гергана. Беше от заможно семейство. Родителите ù харесваха Радостин. Иначе беше добро момче. Нищо, че се случи това с него. Реши, че ще продължи да учи. Гергана изключително много го обичаше и беше готова на всичко заради него.
   А сега той срещна на улицата Петьо, който скоро беше излязъл от затвора. С някакъв човек бяха се спречкали и си разменяха неприлични благословии.
   Два пъти го съдиха за хулиганство и кражби и накрая го тикнаха там. Изнасили едно момиче на пейката пред блока. Родителите ù заведоха дело срещу него,  за да  плати морално  обезщетение. И така, те спечелиха делото, а той отиде да излежава присъдата си три години.  
   Затова Радостин беше ядосан и поскастри  приятеля си.
- Да идем да си пийнем малко,  Ради! Какво ще кажеш?- подхвана Петьо.
- Отдавна съм забравил какво е това пиене. Започнах да уча. Имам си хубава и добра приятелка. Благодарение на нея аз се отървах от улицата. Не искам да се връщам наново там.
- Ехей... Значи вече не се познаваме, тъй ли?
- Да. Бях се загубил сред тълпата, а сега намерих себе си. И най-вече, ще завърша училище,  а не се знае, може  да продължа нагоре...
- Аз пък не знам накъде да я захвана. Човек, излязъл от затвора, вече не е човек. Трудно ще си намеря работа. Хората  ще ме гледат с други очи. Освен...
- Не говори така, Петьо! За всеки има място под слънцето. Виж и мен. Една случайност и  станах нов човек.
- Дано и аз намеря спасение! Да е в някое момиче, щото истински момичета сега са рядкост.
- Аха, аз съм късметлия. Пък е много чаровна. В истинския смисъл на думата красива и най-вече добра, ама доста ревнива.  Много е загрижена за мен, макар че е още малка.  Тя  също учи.
- Ох... Да се надявам, че и  мен ще  ме огрее това слънце.
- Не се отчайвай, приятел! За всеки има по нещо. Ти много си изпати, дано си намериш такова свястно момиче като моето!
- Виждам, че в това е спасението.
Да, пък и трябва да продължиш да учиш!
- Може би си прав. Ради, твоята приятелка няма ли някоя, с която да ме запознае?
- Ще я попитам. Дано имаш късмет.
- Ех, моят късмет е един... Майка ми се разведе с бащата, щото беше пияница. Тя си намери приятел и аз останах сам. Кой да помисли за мен! Така ме завихри  вихрушката и  ме помете. Виж на какво дередже съм! Останах само с приятелите, ама и те хич ги няма. От кол и въже са.
- Ок. Ще попитам Гергана, дано се намери някое момиче за теб.
- Ако стане това... Но малко не ми се вярва.
- Петьо. Нека да вярваме, че ще дойдат  по-добри времена!
- Хайде чао, Ради. Ако има нещо... Обаждай се!