Даскала

е арестуван - няма да имате час при него… Сядайте на чиновете и мирувайте! – рече прислужника, блъскайки дебела цепеница в печката…

Новината попари детската глъчка – нещо лошо се случва с Даскала…

Марко Таков – Даскала, има квартира в село, но рядко преспива в нея… През ден-два, в студ и пек, сняг и дъжд, с широка крачка по черния път, той поема към родното Малево…

– Пъпът му е хвърлян по пътя между Синиджик и Малево – свенливо подхвърлят момите, докато наливат бакъри с вода от Гаргаджовата чешма.

Тая заран баба хвана кокошка и сготви пилешка каша - всички сме се курдисали за вечеря около синията…

Дядката простря кърпа на лявото коляно, та да бърше ръце кога разпределя мръвките и рече:

- На тебе кат най-малък, най-големия джопан[1] - да пораснеш и настигнеш големите, акъл да им даваш – и ми подаде цяла кълка с месо…

- Т’ва харно, ам’ к’ва е тая афера с Даскала? – подхвърля баща ми.

- Даскала… загазил, с два крака е в дранголника…

- Ч’вяк ли е утрепал!...

- Хм, по-лошо – тръгнал власт да събаря…

- К’ва власт, момчето от друго село дошло деца да учи, сички се хвалят от него, гласа не сме му чули…

- Бе то, харно, че го усетиха овреме…

- Тетьо, знайш: Даскала на мравката път прави…

- Прави път, ама с единайсет малевци се готвели моста да взривят, оня железния, дето го правиха немците, заради летището…

- Бря, цял взвод един пиклив мост да взривяват, дет го може и един…

- Остави моста, били петковисти…

- Аха, ясно к’ва е била…

- Казах ти: политическа - язък за момчето…

Баба слуша ту единия, ту другия и търси чалъм да се намеси:

- Зат’ва не го свърташе много-много в село, очите му все към Малево гледаха… То, лошите неща се вършат по тъмно!...

- Мале, може да е наклеветен - тая, за моста, хич не ми хваща декиш.

- Ами взрива, дет го нашли в един от тях, за какво е, според тебе…

- Казвам ви: Даскала е свястно момче - той може и хабер да няма от взрива… Тетьо, ти си кмет на т’ва село, ти заплата си му плащал, внуците ти е учил, не може, ей, така да стоиш настрана…

- Гато става дума за политически горе си ги решават, мен никой ме не бръсне…

- Утре върви в милицията и кажи!

- Какво да кажа!

- Речи им, че гарантираш за Даскала!

- Хм…От Даскала лошо никой не е видял, лоша дума не се е чуло, ама знам ли к’ви бръмбари има в главата му… Щом ги арестуват, значи са ги следили, подслушвали, може между тях някой да ги е предал!... Тия неща не стават току-така…

- Стават, стават!... Малко ли хора станаха зян за нищо… Не харесвал властта, или крива приказка казал и хоп в затвора…Велко и Железан за к’во са в пандиза, кв’о лошо сториха, та да ги капандисаха… Ако са участвали в канал за Гърция, дъл’щяха да ги арестуват!... Не може всичко читаво и грамотно да набутаме в затвора…

Стана и излезе – не хапна!...

Дядката натопи два-три залъка избърса ръце и въздъхна тежко…

Баба стои с ръце на скута…

Мама ни подканя да ядем, че кашата изстива…

Сестрите скимтят сгушени една в друга…

Аз с буца в гърлото бърша сълзи…

Даскала го осъдиха… 12 години!...