Бързам.
Уморена съм от работа, леко напрегната от предстоящата вечер. Ще имам гости. Обичам приятелските вечери, но днес като че ли нямам нужното настроение. Близо съм до банкомата на Окръжна болница. Трябва да дръпна някой лев, после хипермаркета, после салатите, ордьоврите... Не! Определено нямам настроение!
Виждам я отдалеч. Приседнала на оградата, обронила главица... Меднорусата и коса пада над очите й, не я повдига, отдалеч си личи, че малките й раменца са полегнали от непосилна болка.
Дали да се спра? Дали има нужда от помощ?
Напоследък често ми се случва да срещам ръмжене когато протегна ръката си. Като че ли хората съвсем загубиха вяра в ближния. Това не мога да го разбера, някои ме намразват само защото искам да помогна. Особено в Интернет. Вече започнах да си въобразявам, че съм нещо като магнит за хорската злоба. Като че ли чакат да се появя, за да изсипят върху мен това, което ревностно крият от другите - дребнавостта и злостта си. Е! Спестявам им някой и друг лев за психоа ...